Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Намажете прозорците с това и ще забравите за конденза
  • Новини

Намажете прозорците с това и ще забравите за конденза

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2022
kondansdnasndas.jpg

През есенно-зимния период проблемът с неприятния конденз по прозорците става особено актуален. Много домакини не успяват да се справят с него. Но само по-опитните от тях знаят какво точно трябва да направят, за да забравят за омразното запотяване на прозорците.

Повечето домакини отказват да търсят изход от проблема, защото знаят, че причината за него се крие най-вече в климатичните условия. Факт е, че по прозорците се образува конденз заради температурните колебания. Но дори в случая трябва да се предприемат действия, тъй като излишната влага е идеална среда за патогени и появата на мухъл.

Топ трик за справяне с конденза

В този случай можете да се справите с проблема много бързо. Достатъчно е само да използвате две достъпни и евтини средства.

Не изпускай тези оферти:

Става въпрос за етилов алкохол (подходяща за целта е водката) и глицерин. Тези два компонента трябва да се смесят в съотношение 150 ml към 15 ml.

С получената течност избършете добре прозорците. След това остава да обработите повърхността със суха вълнена или памучна кърпа.

В резултат на това върху стъклото се образува влагоустойчив филм, което ще ви помогне да забравите за конденза по прозорците за дълго време.

Не е тайна, че кондензът по прозорците е един от най-ужасните проблеми през късната есен и зимата, когато времето захладнее. За съжаление това е много трудно да бъде контролирано и да се избегне.

Най-неприятното е, че в следствие на влагата, у дома може да се появи мухъл. Чували ли сте за пробиване на дупки в дограмата? Дали това би било наистина разумно решение, елиминиращо проблема с конденза, предстои да разберете от статията днес.

Какво трябва да знаем за появата на конденз и как да го предотвратим Запомнете, че влагата избива на местата, където влажен въздух се допира до студени повърхности. Образуват се капки вода, стичащи се по прозорците, а след това и по стените. Дори да сте избрали да обзаведете дома си с най-скъпите дограми, това не ви гарантира липсата на конденз.

За предпочитане е да се инвестира в троен или двоен стъклопакет, но пак е възможно да се наблюдават капчици вода. Няколко начина за предотвратяване на конденз: • Редовно проветряване на помещенията; Това е най-лесното нещо, което всеки може да прави, ако иска да предотврати конденза.

Ако в помещението се суши пране, проветряването трябва да се случи още на момента. Сутрин и вечер е желателно да се оставят напълно отворени прозорците за 15 минути.

Как да се справите със запотените прозорци през зимата • Качествена външна изолация;

С тези трикове ще забравите за изпотяването на прозорците С тези трикове ще забравите за изпотяването на прозорците Изпотяването на прозорците е изключително неприятно. Въпреки че съвременната дограма е с много по-добри характеристики от дървената.

Външната изолация, макар и скъпа инвестиция, е способна да реши проблема с конденза или поне частично. Благодарение на нея се постига добър баланс между градусите вън и вътре. Тя е много ефективна в този случай. • Дупки в дограмата против конденз.

Много от фирмите предлагат опцията за дупки в дограмата против конденз, но те няма как да решат проблема изцяло. Оказват някакво влияние, но ще продължи да се образуват капчици вода по прозорците.

Дупките в дограмата, най-общо казано, са подходящи за компактни помещения. Самите отвори, които се правят, са сравнително малки и за да има ефект от тях, квадратурата трябва да е възможно най-малка.

Дупките в дограмата против конденз не са решение на проблема, но в съчетание с често проветряване и качествена външна изолация, е много вероятно да се отървете от стичащите се капки вода по прозорците.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майстор ми показа, че дограмата ми има зимен режим и от миналата зима го включвам-Е по-добре е така
Next: Синоптици бият тревога: Мощни бури и снегове се задават към Балканите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.