Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 48-то НС едва започна, а вече драмите са на лице! Радев се хвана за главата: Такова нещо не е имало никога
  • Новини

48-то НС едва започна, а вече драмите са на лице! Радев се хвана за главата: Такова нещо не е имало никога

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2022
gasgkasgkaskg.jpg

Вежди Рашидов като най-възрастен депутат в новото НС, откри обсъждането на кандидатурите за председател на парламента. Кандидатите са Росен Желязков от ГЕРБ, Кристиян Вигенин от БПС, Петър Петров от Възраждане и Никола Минчев от ПП.

Десислава Атанасова като шеф на групата на ГЕРБ внесе проект за решение за правилата на избор на председателя. Депутатите взеха решение кандидатите да се гласуват по азбучен ред. Асен Василев бе озадачен и попита дали ще подредят по ред на имената или фамилиите си.

Тя му отговори, че както винаги, ще се започне от първото име. Цонев от ДПС излезе и обяви, че групата му ще подкрепи ГЕРБ.

Първо беше гласуван Кристиан Вигенин – 27 гласа ЗА, 31 ПРОТИВ и 181 ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ

Не изпускай тези оферти:

Кандидатурата на Никола Минчев получи 74 гласа ЗА, 29 гласа ПРОТИВ и 135 гласа ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ

Петър Петров получи 27 гласа ЗА, 94 гласа ПРОТИВ, 188 гласа ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ

Най-накрая бе гласуван кандидатът на ГЕРБ Росен Желязков, който бе подкрепен от 103 човека, 86 гласуваха ПРОТИВ, 51 депутата се ВЪЗДЪРЖАХА.

Нито един от кандидатите не бе приет за председател на парламента. От ГЕРБ поискаха 15 минути почивка, за да обсъдят групите кой от двамата събрали най-много гласове да бъдат подкрепени за шеф на парламента. После имаше ново неуспешно гласуване и нова почивка.

„Най-важното днес е да бъде избран председател на парламента. Не сме имали такъв случай. Изборът на нов председател е важен знак, че дори един силно фрагментиран парламент може да намери обединение. След всеки несбъднат парламент предизвикателствата пред следващия растат“, това заяви президентът Румен Радев след като стана ясно, че депутатите са изправени пред патова ситуация.

В крайна сметка изборът остава между Росен Желязков и Никола Минчев, като ще разберем кой ще е новият шеф по-късно днес.

Депутатите не могат да приключат днешното първо зааседание на 48-о Народно събрание, докато не изберат председател на парламента. Това повелява чл.76 ал. 3 от Конституцията на Република България, разясниха пред „Стандарт“ от различни политически сили.

Преди това обаче работата на народните избраници зацикли заради безпрецедентната ситуация председател да не бъде избран дори и след повторното гласуване. Това стана така, тъй като нито кандидатът на ГЕРБ-СДС Росен Желязков, нито претендентът на ПП Никола минчев не събраха изискваните от основния закон 121 гласа.

Въпреки твърденията на някои депутати от ДБ като Атанас Атанасов и Христо Иванов, че може да бъде открита нова процедура по избора, такова положение не съществува в нито един закон, включително и в основния. Те са твърди, че при отварянето на нова процедура отново ще застанат зад кандидатурата на Никола Минчев.

Затова поредната почивка на депутатите, които обсъждат как да процедират оттук нататък продължава много над обявените 15 минути. Вероятно се чака мнението и на конституционалисти, за да се реши как народните избраници да продължат нататък.

При всички случай днешното заседание на парламента не може да приключи без избор на председател.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази рецепта за растеж на косата остави всички лекари с отворена уста! Опитайте и вие
Next: Румен Радев събра всички погледи с речта си в парламента! За кризите и политическите цирковете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.