Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Депутати на крака, залата се тресе от аплодисменти! Рашидов през сълзи взе категорично решение
  • Новини

Депутати на крака, залата се тресе от аплодисменти! Рашидов през сълзи взе категорично решение

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2022
dadepdasuautast.jpg

Понеже и моето име се завъртя в центрофугата ще ми позволите няколко думи. Аз съм длъжен пред целия парламент да кажа нещо, което правя за първи път в живота си. Това каза от парламентарната трибуна председателстващият Народното събрание.

„Никога в живота си не съм слагал пред името си нищо и никакви звания“, посочи Вежди Рашидов.

„Идвам от едно сиропиталище, от нашия край, г-н Василев, от Село Студен кладенец. Завършил съм Художествената гимназия и Художествената академия с отличен 6. Някои се опитаха да видят как съм станал министър, мислейки че имам двойки. Много добър бях“, сподели той.

„11 години съм преподавал в Художествената академия. Това ви го говоря, защото когато говорим за критерий, да си кажем биографията. Академик съм на две държави. Член кореспондент съм на БАН, където написах открито писмо да не ме обсъждат за академик. Бил съм обсъждан два пъти но отказах“, добави Рашидов.

Не изпускай тези оферти:

„Почетен професор съм, не на една чужда държава. Доктор хонорис кауза съм. Всичко това съм премълчавал“, каза Рашидов.

„От доброто име, което човек създаде, няма титла по-голяма. По една случайност станах депутат. От Кърджали“, продължи той.

„За първи път ще кажа пред моите колеги – отказах трети мандат, разболях се, тежка болест имах. Отказах и миналия парламент. Защото винаги съм се водил от максимата да напускам удоволствието преди то да ме е напуснало“, сподели той.

„Искам да благодаря на ПП, че направиха много голяма крачка – това се иска. Поздравявам ви, да сте живи и здрави и дай боже все така да върви този парламент.

Попитаха ме може ли докато парламентът се състави, за малко, в името на това българският парламент да се сглоби, да седне да работи…

Казах да, достатъчно е хората да желаят това да стане.

Това не е шега. Отговорността е страшно голяма. Както днес болшинството или малцинството ни изпрати тук, така ще ни отхвърли от тук. Със живота, със съдбата на хората не може да се шегуваме.

Първо искам да се извиня. Имали сме остри влизания с г-жа Нинова. Не беше кавалерски това, затова ви моля да ми простите, извинявайте, г-жо Нинова.

До днес ме гризе съвестта, че съм допуснал с една дама така да се държа. Съжалявам много“, каза Рашидов и с постъпката си накара депутатите да го аплодират бурно.

„Оттеглям номинацията си. Оттеглям се в името на разума. Много моля, много ниско стойте при хората, за да не ви намразват. Пожелавам ви да ви обичат. Аз съм много обичан човек от хората. Това за мен говори, че аз съм оставил нещо добро у хората. Бил съм на тяхното ниво и никога не съм се опитвал да ги забравя. Това правите и вие. Стойте близо до тях и се грижете за тях. Бащински ви моля. Иначе няма смисъл от този парламент“, призова той и всички народни представители станаха на крака след думите му.

70-годишният скулптор не успя да скрие сълзите си дълго време. „Размекнах се, трябват ми няколко мига“, призна си той след като аплодисментите утихнаха.

Кандидатурите, които бяха издигнати сега са на Йордан Цонев от ДПС, Цвета Рангелова от „Възраждане“, Кристиан Вигенин от БСП, а от ГЕРБ заявиха, че няма да издигнат кандидат.

Още от парламента:

Лидерите на политическите партии се обединили около това Вежди Рашидов да бъде утвърден за председател на парламента, но след това се отказали от този вариант. Това разкри Корнелия Нинова от БСП.

Предложението е станало на последния председателски съвет, който се проведе преди около час. Рашидов е най-възрастният депутат и по традиция откри 48-ото Народно събрание вчера. „Идеята беше той да остане председател, а всяка партия да избере заместник-председател, който да му помага на ротационен принцип.

Целта – парламентът да започне работа. Ние също се съгласихме въпреки всичките конфликти, които съм имала с г-н Рашидов. Как ли не ме е наричал преди години. Бяхме се обединили, но след това този вариант пропадна. Затова сега казвам, че ние няма да оттеглим кандидатурата на Кристиян Вигенин.

Той отговаря и на трите критерия на „Продължаваме промяната“ – има опит на тази позиция, не е конфликтен и има високо обществено доверие към него“, каза Нинова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край! Лиз Тръс подаде оставка като премиер на Великобритания
Next: Гръм и мълнии в bTV! На Кадриев му падна пердето, мести се в NOVA?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.