Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошмар! Дядо скочи от 6-ия етаж в Бургас, падна върху климатика на 5-ия
  • Новини

Кошмар! Дядо скочи от 6-ия етаж в Бургас, падна върху климатика на 5-ия

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2022
dqdaosdoasd.jpg

Куриозен случай е събудил тази сутрин жителите на блок 86 в бургаския ж.к.“Меден рудник“, съобщава Флагман.бг.

Около 07:00 часа възрастен техен съсед решил да сложи край на живота си. Атанас Г., който живее на шестия етаж смятал да скочи през прозореца си, защото вече му дотегнало.

86-годишният мъж имал известни проблеми от здравословно естество, заради което се предполага, че е предприел крайния ход.

Той се хвърлил от прозореца, но…паднал върху климатика на съседа си от 5-ия етаж, след което започнал да вика за помощ.

Не изпускай тези оферти:

На място веднага се е отзовал полицейски екип от Четвърто РУ Бургас, пожарна и линейка. Пенсионерът е свален от климатика, оказана му е първа помощ и е приет в болница за преглед.

Към този час вероятно вече е изписан.

Още криминални новини:

Досъдебното производство за катастрофата на бул. „Черни връх“ е почти на финалната права. Четири-месечният срок на разследването изтича на 5-ти ноември. Вярвам, че до тогава делото ще бъде приключено и ще бъде предадено на прокуратурата. Това заяви пред Би Ти Ви заместник директорът на Националната следствена служба Ясен Тодоров.

„Всеки обвиняем има право да не дава обяснение и има право да лъже. Докато ние имаме право да говорим само истината и да коментираме само това, което сме събрали по делото.

Предполагам, че в момента в който прокуратурата изготви обвинителен акт, ще ни бъде дадено разрешение да покажем какво сме събрали по този случай“, уточни той и добави.

„На нас не ни трябват обясненията на Семерджиев, той има правото да говори каквото си иска. Всъщност той даде обяснение – казва, че е бил отвлечен. Каза го и пред съда. Всяка версия е изследвана.“

По въпроса за така наречения „полицейски чадър“, Ясен Тодоров коментира: „По делото за катастрофата са разпитани всички служители, за които има данни, че са имали връзка със Семерджиев. Разследването ще приключи в рамките на две седмици и ще можем да споделим повече информация. А до момента, тази която знаете е напълно достатъчна.“

„Ако е вярно, че всеки трети човек в София управлява кола след употреба на наркотични вещества, ние сме изправени пред невероятен проблем. А щом се шофира след употреба, това означава, че някой ги купува и някой ги разпространява. Министерството не работи по начина, по който трябва да работи.

Ще има бум на престъпността и закриването на спец правосъдието ще даде след година своите негативни резултати“, добави той във връзка със зачестелите случаи на престъпления, станали под въздействие на наркотични вещества.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва в момента, мощен трясък отекна на булевард Васил Левски, бил е пиян
Next: Мария Игнатова срази Нойзи с това изказване в национален ефир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.