Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха тялото на 18-годишен спортист в църква
  • Новини

Откриха тялото на 18-годишен спортист в църква

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2022
sasnvnasvnasv.jpeg

18-годишен младеж беше открит мъртъв в сградата на църква. Починалият е Сам Уестморланд – състезател по американски футбол в отбора на щатския университет в Мисисипи. Трагедията се допълва от факта, че след дни починалият младеж е трябвало да празнува 19-ия си рожден ден.

От полицията в Старквил обявиха, че техен патрул е бил извикан в местната мисионерска баптистка църква заради открито тяло на мъртъв мъж.

Намерили в контейнер тялото на нашенеца, издирван в Германия, ето кой е той

Властите не разкриват причината за смъртта на Уестморланд, тъй като всичката информация за момента е следствена тайна. От местната служба по съдебна медицина единствено обявиха, че след направената аутопсия не са открити следи от насилствена смърт.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини от САЩ:

Жена, чиито останки били открити от чикагската полиция във фризер в апартамент в предградието Уест Ридж, е била омъжена за българин. Той все още е в България, а съпругата му също наскоро се е върнала от посещение у нас. Властите в САЩ не съобщават официално нейното име.

В Уест Ридж тя притежавала пансион, в който отдавала апартаменти под наем. Именно в едно от жилищата открили части от тялото й – нарязани и сложени в камерата.

Неин наемател се притеснил, че дълго време жената липсвала. Той се обадил в полицията и униформените пристигнали на адреса на North Washtenaw Avenue в понеделник вечерта.

Те започнали да го разпитват, а той обяснил, че един от наемателите бил с проблемно поведение и всички се страхували от него.
Именно и той бил видян последно с жертвата.

Съседът се притеснявал, че другият наемател може да й е направил нещо. Полицаите решават да претърсят жилището и откриват останките на жената, прибрани във фризера

Съседите разказали още, че видели проблемният наемател, който заедно с шофьор на репатрак изнасят тежка чанта. Именно шофьорът дава следващата следа на властите.

“Шофьорът ни каза къде е и че мъжът, който вози, го заплашил с нож. Полицаите отишли на място и арестували мъжа.”, каза на брифинг главният детектив в полицията в Чикаго Брендън Динихан.

Полицаите отишли на Forest Beach и открили още кофа за боклук, в която имало още останки и кървави парцали.
Разследващите успели да установят шофьора на репатрака, който е арестуван, пише bg-voice.

Той обаче се оправдал, че помогнал на непознат за него мъж за боклука, след като бил заплашен с нож. Това съобщи Брендън Динихан главен детектив в полицията в Чикаго.

Съседите на жертвата разказват, че тя е била много обичана в квартала. Винаги помагала на всички, особено на жени в нужда. Прекарвала и много време с кучето си, чиито останки най-вероятно са открити в кофата за боклук.

Тя свирела и на пиано в две църкви.

Все още обаче няма повдигнати обвинения на арестувания наемател.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съболезнования и поклон до земята. България изгуби още едно голямо име
Next: Слави Трифонов го изкрещя: Изходът е само един – референдум за президентска република

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.