Снимка Булфото
Слави Трифонов направи първи коментар за избора на председател на Народното събрание.
Като гледам какво се случва в българския парламент, някак си от само себе си реших да поема вината за всичко това. Ами, да, вече така съм свикнал да съм виновен, че някак си отвътре ме напъва чувството да изкрещя:
“Аз съм виновен! Заради мен парламентът буксува. Заради мен няма председател на парламента.
Не изпускай тези оферти:
Защото разбирам от шоу и всичко, което гледате последните три дни по телевизията е създадено от мен, продуцирано от мен и написано от моите сценаристи.
И заради мен председател на парламента е Краси Радков…. извинете – Вежди Рашидов”. Това написа във „Фейсбук“ лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов.
„Обаче се оказа, че греша. Шокиран съм, но този път не съм аз. Троянският кон се оказа кобила. С червен косъм. И жълтите павета освен, че са криви, вече са и самотни“, добавя той.
Парламентът най-накрая има председател!
Трифонов смята, че изходът е само един – референдум за президентска република. „Вие сте суверенът и вие трябва да решите. Това зле скалъпено шоу ли искате да гледате непрекъснато или работещ, отговорен и кадърен политически елит?“, пита той.
Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов обяви, че се е наложило да смени ставата на единия си крак. Това е в следствие на счупване, което е получил преди няколко години. Той отговаря на въпросите на Тошко Йорданов в рубриката му „Нещо лично“ в 7/8 ТВ.
„Да, ужасно ме боли кръста, понеже си счупих крака преди около 10 години. Да, ходя с патерица, защото си смених ставата. Беше ми закован кракът с 4 пирона. Заради това единият крак започна да става по-къс. И стана с 3 см по-къс, този счупеният крак, който промени цялото положение на гръбначния ми стълб. Той и сега много ме боли“, призна Трифонов.
„Аз реших да си сложа изкуствена става. В България се оперирах и си сложих изкуствена става. Въпреки добрата операция болката остана и продължавам да ходя с патерица. Това е положението“, продължи с признанията Трифонов.
Той добави, че има чувството, че някои ще се радват, ако умре.
„Не знам откъде идва това? Толкова ли съм опростачил държавата или дразня, че съм решил да правя някакви неща?“, пита се той.