Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето кой е Кирил Домусчиев и откъде е огромното му богатство
  • Новини

Ето кой е Кирил Домусчиев и откъде е огромното му богатство

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
dodasmdamsdmasd.jpg

Името на Кирил Домусчиев нашумя в последните години. Любопитно е как точно Домусчиев е успял да спечели толкова пари, и как се е превърнал в един от най-богатите хора в България.

Смята се, че в момента той управлява активи за над 3 милиарда евро, а по банковите му сметки има поне 500 милиона в европейската валута.

Като всеки олигарх и той уж започнал бизнеса си от търговийка на сергия, когато е едва на 20 години откъдето идва и прякора му Киро джапанката.

В дъното на забогатяването на двамата братя стоят дядото на Домусчиеви, активен борец против фашизма и капитализма, бащата на Домусчиев, който по времето на комунизма е с ранг на министър, куфарчетата на БКП, ДС и майка им, която е верен и дългогодишен активист на БКП, а по време на комунизма и след 10.11.89г. е директор на завод „Балкан“ в Ловеч, който Домусчиев успява да приватизира за жълти стотинки, чрез фонд „Напредък“ и на който след това става шеф.

Не изпускай тези оферти:

Благодарение на съветите на другарите на бащата на Домусчиев от ДС и отчасти на майка си, още ненавършил 30 години Кирил вече участва в голямото разграбване на България чрез фонда си „Напредък“. През това време служителите на ДС създали Домусчиев го свързват с един от много силните хора в мутренската СИК Стоил Славов, както и с разстреляния бивш шеф на „Локомотив“ (Пловдив) Александър Тасев , който е твърде близък до Позитано 20.

На 30 Кирил Домусчиев пробива в бизнеса, фондът „Напредък“ е купил по време на масовата приватизация мажоритарни дялове в ловешкия завод за велосипеди „Балкан“, „Плевенско пиво“ и редица други предприятия. В Пещера Домусчиев придобива няколко фабрики за мебели и за дървообработване.

По-късно двамата братя закупуват фармацевтичните фирми „Биовет“ и „Хювефарма“, стоков базар „Илиянци“, който по-късно препродават, както и строителната компания „Балканкар Средец“. Кирил Домусчиев е тайнствения собственик на МОЛ Сердика. Сред много от приятелите си до ден-днешен Кирил Домусчиев е известен, като собственика на „Илиянци“. От тази сделка той изкарва много пари, от това време са и връзките му с подземния свят. Преди години продаде 79% от акциите на „Илиянци“.

„Преценихме, че „Илиянци“ не е добра дългосрочна инвестиция. Средствата, които взехме от продажбата му, инвестирахме в по-перспективни проекти, заявява Домусчиев. Любопитното е, че сред акционерите на „Илиянци“ беше и бившият президент на „Локомотив“ (Пд) Александър Тасев, който бе убит през 2007 година.

Според неофициални данни активите от всичките му дейности възлизат на над 500 млн. евро. „Бизнесът ми е свързан с българския морски флот, фармацията, строителството, машиностроенето. 40-годишният бизнесмен беше и в управата на любимия си комунистически отбор ЦСКА. Там той получи длъжността заместник-председател на Надзорния съвет в клуба, защото е близък със собствениците от „Титан“, които му имат пълно доверие.

Извън спорта, мол “Сердика“, приватизация и базара „Илиянци“ Кирил Домусчиев е известен с още три основни пера в проспериращата му бизнес империя. Първото е „Български морски флот“.

В края на 2007 година той и неговата „Адванс пропъртис“ в консорциум с немската „KG Maritime Partners“ купуват българската морска флотилия. Те предлагат 440 милиона лева за 70% от дружеството, фирмата на Домусчиев смята да инвестира 779,8 млн. лв. в проекта за първите десет години.

Точно тук е и топлата му връзка с фамилията Митал, която държеше ЦСКА. Немският консорциум поддържа партньорство с металургичния гигант „Аrcelor Mittal“, който възнамеряваше да купи „Кремиковци“. Освен това партньорите на Домусчиев работят и с индийския индустриален колос „ТАТА Груп“.

Днес БМф се управлява от него. Доста силни са позициите на бизнесмена и във фармацевтикат. Той е собственик на фармацевтичните компании за ветеринарни медикаменти „Биовет – Пещера“ и „Хювефарма“.Той е шеф и на „Балканкар Средец“, която се занимава с машиностроене. Самият той е запален по възобновяемите източници на енергия и смята, че това е един доходоносен бизнес.

Бизнесменът дори има идея да изгради първия в България небостъргач – „Европа тауър“. Той трябва да се извиси на 180 метра върху терена на завод „Балканкар Средец“. Засега проектът е временно стопиран, въпреки че вече са направени изкопните работи за полагане на основите на сградата.

Голямата страст на Кирил Домусчиев обаче е ловът. Той не крие, че е бил на сафарита в Африка, Амазония и на Северния полюс. Съпругата му Ирина, с която е разведен от близо 3 години, е от руски произход и принудително е изпратена от мъжа си да живее в Барселона. Деликатно й е намекнато, че присъствието й в София вече не е желано.

За целта Кирил купува на Ирина луксозна къща в един от най-баровските квартали на Барселона за сумата от 2 милиона евро. Дава й допълнителна месечна издръжка от 20 000 евро.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Войната на пътя няма край! Ново страшно меле блокира София преди минути
Next: Борисов: Предлагаме цените на горивата да паднат с един лев за литър

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.