Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Луди по шопинга! Българи се надпреварват с пазарски колички в Одрин
  • Новини

Луди по шопинга! Българи се надпреварват с пазарски колички в Одрин

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
odirnransnrasn.jpg

Българи, дошли на посещение и пазаруване в Одрин със собствените си автомобили или с организирани автобуси, се надпреварват да пазаруват по улиците на града. Те едва смогват да закарат пазарските колички до превозните си средства.

 

 

Българските туристи продължават да намират изгодни стоки и купуват различни продукти като сирена, зеленчуци, перилни препарати и дрехи.

Не изпускай тези оферти:

 

Нерядко нашенци се състезават в близките малки улички на града, за да стигнат по-бързо до возилата си и да разтоварят покупките, преди да се втурнат към повторно пазаруване.

 

 

Търговците продължават да са доволни от тази ситуация.

 

 

Облекчение за българите са множеството надписи, табели и дори билбордове на родния ни език, които улесняват значително пазаруването.

 

 

 

Фаик Макак, който е дошъл в Одрин от Стара Загора, говори пред турската агенция Демирорен. „Слава Богу, цените все още са добри, много са достъпни.“ Той допълва, че до момента е похарчил 5 хиляди турски лири (538 лв.) и ще продължи с шопинга.

 

Макак сподели: „Купуваме дори бутилирана вода, защото е много изгодна и няма проблем да я пренесем през границата.

 

Хубаво е, че на петъчния пазар можем спокойно да се пазарим. Слава Богу, можем да задоволим всичките си нужди по-изгодно, отколкото в България. Сега ще се отбием и на пазара, там ще видим какво още можем да намерим на добра цена.“

 

 

 

Собственикът на фурна в града Ерол Джейлан сподели: „Българските граждани харесват нашия хляб повече от този в страната си. Има такива, които идват тук, за да си купят хляб дори за седмица.”

 

 

Търговецът на петъчния пазар Улус – Мурат Карачимен, заяви пред агенцията Ихляс Хабер: „Освен от България, имаме много туристи и от Украйна, Русия, Молдова и Беларус.

Те купуват всякакви млечни продукти, както и маслини. Но Българите пазаруват масово всякакви продукти, за които се сетите, в големи количества. Ето защо те са ни най-добрите клиенти.

Благодарение на тях ние съществуваме. Покупателната възможност на турските граждани намаля драстично в последните месеци. Сега зареждаме предимно стоки, които са търсени от българите.”

 

Хиляди български граждани в последно време всяка сряда масово се стичат за пазаруване в град Къркларели. Градът, който е център на едноименна област, се намира в подножието на Странджа планина. Магистрален път свързва Къркларели с ГКПП Дерекьой/Малко Търново на границата с България.

По данни на информационна агенция Ихляс хабер ажансъ Къркларели се е превърнал в новият шопинг-център за българските граждани след град Одрин, който се намира близо до другия ГКПП Капъкуле/Капитан Андреево, предаде БТА.

Всяка сряда, с автобуси или с лични автомобили, български граждани пристигат в града. Огромният пазар на открито, който се организира всяка сряда, предлага стоки от всякакъв вид – храни, плодове ,зеленчуци, конфекция, домашни потреби и др., отбелязва агенцията.

Особено доволни са местните търговци. „Комшиите българи сега идват в нашия град много повече от преди. Привлича ги най-вече пазарът. Освен това, посещават ресторантите, и това е много полезно за нас, търговците. Ако не са българите, ще ни е много трудно, да не кажа невъзможно, да преживяваме.

Покупателната стойност на лева е много висока, освен това при нас им е много по-евтино. Възможността да посещават Турция само с лични карти също е голямо улеснение“, разказва Илкер Чалък, собственик на магазин.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов: Предлагаме цените на горивата да паднат с един лев за литър
Next: Погват ни за кладенците в двора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.