Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Погват ни за кладенците в двора
  • Новини

Погват ни за кладенците в двора

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
klalsdlasdnasd.jpg

Собствениците на водовземни съоръжения за подземни води – кладенци, сондажи, герани, каптирани извори, дренажи и др., че в срок до 28 ноември 2022 г.

трябва да подадат заявление в съответната басейнова дирекция за вписване на съоръженията, разположени в собствения им имот, които не са вписани в регистъра според изискванията на Закона за водите. Това съобщават от Министерството на околната среда и водите.

Заявлението за регистрация на кладенец за собствени потребности може да се подаде и чрез общината.
Такса за регистрация на водовземни съоръжения, използвани за собствени потребности на гражданите, не се заплаща, уточняват от МОСВ.

Тази регистрация се отнася за кладенците, водата от които се ползва за битови цели, за поливане и отглеждане на животни за нуждите на домакинството.

Не изпускай тези оферти:

Ползването на вода до 10 куб. м на денонощие от регистрираните кладенци в населените места е безплатно.

Не се изисква монтиране на водомери и за тези кладенци не се заплащат никакви държавни такси или данъци. Регистрацията е необходима с цел защита интересите на гражданите при предоставяне права за черпене на вода в района на съответното населено място и ограничаване опасността от пресъхване на кладенците.

Водовземните съоръжения, които не са регистрирани в срок до 28 ноември 2022 г., не могат да бъдат ползвани и подлежат на ликвидация за сметка на техния собственик, който носи и наказателна отговорност.

Припомнаме, че с решение на Парламента миналата година срокът за регистрация бе удължен, като измененията бяха заложени в Закона за опазване на околната среда.

Удължиха срока за регистрация на кладенци и сондажи

Още интересни новини:

В стамболовските села Рабово, Пчелари и Светослав ще бъдат изградени площадки за стрийт-фитнес, а в село Бял кладенец – детска площадка. От общината вече обявиха обществената поръчка за избор на изпълнител.

Площадките за фитнес трябва да включват велоергометър, пътека за ходене, комбиниран уред за разтягане на кръста, уред за коремни мускули, ударопоглъщаща настилка, две пейки, кошче за отпадъци.

Детската площадка трябва да има ударопоглъщаща настилка, двойна люлка със седалка и кош за деца, пързалка с покривче, люлка тип везна, клатушка, три пейки, две кошчета за отпадъци.

Прогнозната стойност на поръчката е 49 995 лв. без ДДС. Офертите на кандидатите ще бъдат отворени на 8 ноември.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Луди по шопинга! Българи се надпреварват с пазарски колички в Одрин
Next: Ани Салич сложи годежен пръстен от Цацаров

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.