Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бившия премиер Янев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата
  • Новини

Бившия премиер Янев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
qnqenenvansvnasnv.jpg

Готови ли сме за война? Това бе темата на интервюто на журналиста Мартин Карбовски и лидера на партия „Български възход“ генерал Стефан Янев.

Ето какво отговори генералът на въпроса „Готови ли сме за война?“

„Знае ли елитът ни какво означава война? Виждал ли е изгорена земя?

Тези хора, които не са виждали ужаса на войната, не знам как така с лека ръка говорят.

Не изпускай тези оферти:

Бих препоръчал всеки, който дойде и започне да говори това пред вас, да го попитате – в България или в чужбина живее семейството ви?

Казахме, че сме съпричастни. но да дрънкаме оръжие – защо го правим?

Моето семейство е тук, в България“, заяви ген. Стефан Янев.

Ето какво още каза той:

„Винаги съм бил български военен, български генерал. Работил съм в НАТО, знам как функционира системата. Водил съм разговори на различно ниво. И винаги става ясно – всичко е въпрос на лидерство, на гръбнак. Носиш ли българската униформа, защитаваш интересите на България“.

Янев отговори и на други въпроси на водещия.

Защо не е отишъл на инициираната от Корнелия Нинова среща за нова минимална заплата?

„Прекалено рано е за тези разговори, продължаваме предизборното говорене. Преди да сме видели реалното състояние на бюджета, да се запознаем с реалностите, да се води този разговор в парламента е рано“.

Бяхте ли за Зеленски да говори пред българския парламент при откриването?

„Бях против. Това е акт на откриване на българския парламент. Обръщенията имат смисъл, когато се обръща внимание на проблемите на гражданите. Зеленски или който и да е друг чужд президент, ще постави въпроси, които не касаят българските граждани“.

За ли сте да се дава оръжие на Украйна?

„Тови въпрос се върти в политическото пространство, изразявал съм моята позиция. Като суверенна държава ние сме солидарни с Украйна, помагаме хуманитарно, имаме настанени бежанци, подпомагаме и украинската армия с пакети от първа необходимост. Подкрепяме и санкциите срещу Русия. Въпросът с оръжията е по-особен.

Ние в последните месеци имаме една лицемерна позиция. Българската оръжейна промишленост изнася своя продукт, включително и към Украйна. Ние твърдим, че се изнасят към трети страни. А можем да кажем – нямаме нищо против да изнасяме оръжие за Украйна. Това е бизнес.

Можем ли да изнесем оръжие, което е собственост на българската армия? Предишният парламент се ограничи в оказване на техническа помощ. Но знаем ли какво има българската армия? Да дадем и после какво ще правим?

България е член на НАТО от 2004 г. Не е вкарвано много оръжие през този период. Откакто България е в НАТО, цялата ни политическа класа е в дълг към българската армия. Говорим само за въоръжението, за инвестициите в модерна техника.

Ние можем всичко да дадем. Но с какво ще го заменим?

Не съм чул разговор страните членки да ни редоставят оръжие, а пък ние да дадем друго на Украйна. Това за даването на оръжия го говорят хора, които нямат понятие за армията. а решенията трябва да се вземат държавнически“, каза още Стефан Янев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истински шок: Бременна жена отиде на ултразвук, но кръвта й се смрази от видяното
Next: Няма да е Борисов! Любен Дилов-син разкри кой ще е новият премиер на ГЕРБ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.