Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В петък Слави призна за тежката си болест, но днес най-доверения му заби нож в гърба
  • Новини

В петък Слави призна за тежката си болест, но днес най-доверения му заби нож в гърба

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
salsviasviasiviasv.jpg

„Аз не съм от „Има такъв народ“ (ИТН), аз бях от гражданската квота само. Все пак изборите приключиха“. Това каза в интервю за предаването „Тази неделя“ Любомир Каримански, бивш депутат от ИТН и бивш председател на парламентарната бюджетна комисия.

Той беше и кандидатът на ИТН за управител на БНБ.

В момента Каримански е съветник на служебния финансов министър Росица Велкова.

При нови избори не би се кандидатирал за депутат, защото не вижда политически формат, който може да го привлече. „Не бих казал, че ме е разочаровала с нещо „Има такъв народ“. Напротив, аз извървях своя път, дадох каквото мога. Гледали сме и сме вървели в една посока“, уточни той.

Не изпускай тези оферти:

С лидера на ИТН Слави Трифонов за последен път е разговарял в деня на изборите – 2 октомври.

Като съветник на финансовия министър той смята за пресилени думите на Кирил Ананиев от ГЕРБ, че държавата фалира.

Според Любомир Каримански проблем е фактът, че с пари от Плана за възстановяване и устойчивост се покриват социални плащания.

Още политика:

Не се виждах в Министерски съвет. Мисля, че там трябва да отиват хората, които са по-подготвени от мен, и имат по-добро и подходящо образование, за разлика от мен и от Бойко Борисов.

Това каза Слави Трифонов пред Тошко Йорданов в рубриката „Нещо лично“ по Телевизия 7/8.

„Това са алчни хора с невъобразима жажда, което е по-силно от всичко, което притежават за власт. Не може да ги спреш, това не можеш по никакъв начин да го спреш. Властта, парите и славата са за хора, които не ги щат.

Само тези хора могат добре да оперират с тези дяволи.

Властта и парите са за хора, които ги искат, като ги консумират, и после като наркотик започват още повече да ги искат“, каза още Трифонов.

„Това е изумителен наркотик, тези три дявола колкото повече ги искаш, т.е. колкото повече ги взимаш, толкова повече ги искаш. Това е нещо като някакъв политически хероин, властта, славата и парите, това е нещо, което те побърква, това е наркотик 100%.

Аз нямам никакво намерение да се разболявам, не стига, че съм болен от толкова други неща, а сега и да се разболявам от тези наркотици“, допълни Слави.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Засяга много българи, крайният срок е 28.10! Ако го пропуснеш така ще те глобят, че ще ти се иска да ти спрат водата
Next: Бистришката Ванга- Искра със сензационно разкритие за Бойко Борисов и бъдещото управление

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.