Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината за здравословното състояние на Слави Трифонов се оказа страшна
  • Новини

Истината за здравословното състояние на Слави Трифонов се оказа страшна

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
saslvasivaisvisa.jpg

Оказва се, че истината за здравословното състояние на Слави Трифонов е повече от страшна. Снощи лидерът на „Има такъв народ“ проговори за това какво е състоянието му в действителност.

Той разкри в ефира на телевизията си, че се е наложило да смени ставата на единия си крак.

До там се е стигнало след счупването, което преживя преди няколко години. Шоуменът и провален политик очевидно за пореден път се опитва да контролира информацията в медийното пространство под претекст, че ще разкрие цялата истина.

В този ред на мисли , той отговаря на въпроси, зададени му от Тошко Йорданов в рубриката му „Нищо лично“.

Слави Трифонов призна, че има ужасно силни болки в кръста, които са породени от счупването на крака, случило се преди десетилетия. Причината, поради която му се налага да ходи с патерица в нередки случаи, е именно смяната на ставата.

Той припомни, че кракът му е бил закован с четири пирона, които пък са довели до скъсяването му.

Така към днешна дата единият му крак е скъсен с цели три сантиметра. Счупеният му крак променил цялото положение на гръбначния стълб и това му причинява сериозни болки.


Слави Трифонов посочи, че решението да смени ставата в България, е било изцяло негово. Той е категоричен, че операцията е била отлична, но въпреки това му се налага да търпи неистови болки, както и да ходи с патерица.

В заключение посочи, че е останал с усещането, че много хора биха се радвали, ако умре. Зачуди се дали толкова е опростачил държавата или дразни, че е решил да прави „някакви неща“.

Аз не бих отишъл в МС, защото смятам, че там трябва да отидат хора, които са по-подготвени от мен, имат по-добро и подходящо образование от мен. Това каза лидерът на „Има такъв народ” Слави Трифонов в изключително откровено интервю. Той разговаря със заместника си Тошко Йорданов в поредното издание на предаването „Нещо лично” по телевизия 7/8.

„Властта, философски разсъждавам, е за хора, които не ги щат. Само тези хора могат добре да оперират с тези дяволи. Хората, които ги искат, консумират, за тях е като наркотик, започват още повече да я искат. Колкото повече я взимаш, я искаш. Като политически хероин е“, каза Слави Трифонов и допълни: „Аз нямам никакво желание да го взимам. Не стига, че съм болен от хиляди други неща, пък и ще се разболявам и от това.“.

Тошко Йорданов започна интервюто с твърдението, че хората говорят, че пред вратата на Слави Трифонов, като свършат с интервюто, ще влязат доктори, за да му вливат системи. Слави от своя страна заяви: „Хората ги чуват тия неща, защото искат да ги чуват. Това е като да искаш да ти кажат, че те обичат. Ти знаеш, че не те обичат, но ти е много готино да ти кажат: „Аз те обичам“.

Те искат да чуват такива неща за мен. Сега да седна и да се натъжавам и да страдам и да ми е мъчно, че хората искат да чуват лоши неща, ама то така е устроен светът. Но нямам лице на хората, които правят това. Това е нещо неоформено, аморфно такова, което седи там като лошото в тъмното, което иска да те гепи и се радва от това. Ако му се дадеш и ти стане криво и кофти от това, че хората искат даже да ти е зле и да си пукнал, ти също не си много симпатичен и си го усещал по себе си. И теб не те харесват много.

Сигурно си го усещал, че някой иска да ти е зле. Защото им е готино да се кефят от това, че нещата евентуално са такива. „Разбра ли, бе, Слави Трифонов пред вратата го чака екип от доктори, които му вливат нещо. Разбра ли, бе, ще умре. Кога, вдругиден, дават му три дена“, каза през смях Дългия и продължи: „Еееех, как ще пукнеш ти“. Защо е така, не знам, но има и такива хора“, сподели с въздишка Слави.

Веднага след това той продължи с темата за деня. „То, ако има нови избори, какво ще стане“, попита той Тошко Йорданов. И сам си отговори: „Е, паралелно може да се появи нов спасител, някой да дойде – български братя, сестри, братчеди от село и ще излезе нещо друго. А и в крайна сметка всичко, което правим, е, защото се опитваме да реализираме нещо, което сме казали, направили.

За съжаление, мажоритарният избор е част от това, което би могло да промени нещата, но хората избират такива партии, които не го желаят. Това е като със субсидията. Не желаят, а и виж как мина, че ние сме върнали 4 млн. на държавата, което е за хората. Все едно какво значение е имало, те си ги взимат, ГЕРБ си ги слагат на сметката, ПП ги използват, за да си пазаруват депутати. Това за хората какво значение има, хората искат да им взимат парите. Защото ако не искаха, щяха да направят всичко възможно да ги ограничат. Нали те ги направиха там?

Въпреки това хората си гласуват за тях, взимат си парите, това също няма значение, лъжат – това също няма значение, мажат, защото това е логично. И скъпи мой приятелю, ние нещо сме се объркали, аз нещо съм се объркал. Явно нещата стават по друг начин, но аз не съм на такива години, с които ще си променям философията за живота и затова кое е правилно и кое не е, кое е честно и кое е лъжа само защото видиш ли, ще спечеля още нещо в парламента или където и да е. Аз съм такъв, какъвто съм.“.

На въпроса на Тошко Йорданов дали не е съжалявал, че не е постъпил като всички политически лидери, които участват и печелят избори и ако е влязъл в МС, с неговия характер, нещата са щели да са различни, Слави отговори: „Един от английските моряци, преди 300 години, преди да влязат в битка на другия ден, сядат вечерта, Тошко, пият ром и си споделят един на друг кой за какво съжалява, за да могат на сутринта да ходят на битка и да знаят повече за себе си. Та аз не съм човек, който съжалява.

Аз не бих отишъл в МС, защото смятам, че там трябва да отидат хора, които са по-подготвени от мен, имат по-добро и подходящо образование от мен, за разлика и от Бойко Борисов. Кое им е по-различното ли? Те са алчни, с невъобразима жажда, която е по-силна от всичко, което притежават. И не са за там. Но не можеш да го спреш това по никакъв начин. Властта, философски разсъждавам, е за хора, които не ги щат. Само тези хора могат добре да оперират с тези дяволи. Хората, които ги искат, консумират, за тях е като наркотик, започват още повече да ги искат. Колкото повече ги взимаш, ги искаш. Като политически хероин е“, каза Слави.

И допълни: „Аз нямам никакво желание да го взимам. Не стига, че съм болен от хиляди други неща, пък и ще се разболявам и от това“, засмя се Трифонов. После обясни на Тошко Йорданов, който довел Радостин Василев, че все пак и той го е харесвал първоначално. „Някой ако е лайнар, то не е задължително да му личи веднага. Напротив, тия дето са истинските, те са закопани много навътре в себе си, те точно заради някои от тези дяволи – основно ги привлича слава, власт и пари, жени, алкохол. Това са екстри“, каза Слави Трифонов.

Continue Reading

Previous: Така било ли е: Най-накрая съобщиха кои ще са почивните дни през 2023, вижте първо тук
Next: Кошмар за българи край Одрин, вижте какво откриха под капаците на колите им

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.