Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината за здравословното състояние на Слави Трифонов се оказа страшна
  • Новини

Истината за здравословното състояние на Слави Трифонов се оказа страшна

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
saslvasivaisvisa.jpg

Оказва се, че истината за здравословното състояние на Слави Трифонов е повече от страшна. Снощи лидерът на „Има такъв народ“ проговори за това какво е състоянието му в действителност.

Той разкри в ефира на телевизията си, че се е наложило да смени ставата на единия си крак.

До там се е стигнало след счупването, което преживя преди няколко години. Шоуменът и провален политик очевидно за пореден път се опитва да контролира информацията в медийното пространство под претекст, че ще разкрие цялата истина.

В този ред на мисли , той отговаря на въпроси, зададени му от Тошко Йорданов в рубриката му „Нищо лично“.

Слави Трифонов призна, че има ужасно силни болки в кръста, които са породени от счупването на крака, случило се преди десетилетия. Причината, поради която му се налага да ходи с патерица в нередки случаи, е именно смяната на ставата.

Той припомни, че кракът му е бил закован с четири пирона, които пък са довели до скъсяването му.

Така към днешна дата единият му крак е скъсен с цели три сантиметра. Счупеният му крак променил цялото положение на гръбначния стълб и това му причинява сериозни болки.


Слави Трифонов посочи, че решението да смени ставата в България, е било изцяло негово. Той е категоричен, че операцията е била отлична, но въпреки това му се налага да търпи неистови болки, както и да ходи с патерица.

В заключение посочи, че е останал с усещането, че много хора биха се радвали, ако умре. Зачуди се дали толкова е опростачил държавата или дразни, че е решил да прави „някакви неща“.

Аз не бих отишъл в МС, защото смятам, че там трябва да отидат хора, които са по-подготвени от мен, имат по-добро и подходящо образование от мен. Това каза лидерът на „Има такъв народ” Слави Трифонов в изключително откровено интервю. Той разговаря със заместника си Тошко Йорданов в поредното издание на предаването „Нещо лично” по телевизия 7/8.

„Властта, философски разсъждавам, е за хора, които не ги щат. Само тези хора могат добре да оперират с тези дяволи. Хората, които ги искат, консумират, за тях е като наркотик, започват още повече да я искат. Колкото повече я взимаш, я искаш. Като политически хероин е“, каза Слави Трифонов и допълни: „Аз нямам никакво желание да го взимам. Не стига, че съм болен от хиляди други неща, пък и ще се разболявам и от това.“.

Тошко Йорданов започна интервюто с твърдението, че хората говорят, че пред вратата на Слави Трифонов, като свършат с интервюто, ще влязат доктори, за да му вливат системи. Слави от своя страна заяви: „Хората ги чуват тия неща, защото искат да ги чуват. Това е като да искаш да ти кажат, че те обичат. Ти знаеш, че не те обичат, но ти е много готино да ти кажат: „Аз те обичам“.

Те искат да чуват такива неща за мен. Сега да седна и да се натъжавам и да страдам и да ми е мъчно, че хората искат да чуват лоши неща, ама то така е устроен светът. Но нямам лице на хората, които правят това. Това е нещо неоформено, аморфно такова, което седи там като лошото в тъмното, което иска да те гепи и се радва от това. Ако му се дадеш и ти стане криво и кофти от това, че хората искат даже да ти е зле и да си пукнал, ти също не си много симпатичен и си го усещал по себе си. И теб не те харесват много.

Сигурно си го усещал, че някой иска да ти е зле. Защото им е готино да се кефят от това, че нещата евентуално са такива. „Разбра ли, бе, Слави Трифонов пред вратата го чака екип от доктори, които му вливат нещо. Разбра ли, бе, ще умре. Кога, вдругиден, дават му три дена“, каза през смях Дългия и продължи: „Еееех, как ще пукнеш ти“. Защо е така, не знам, но има и такива хора“, сподели с въздишка Слави.

Веднага след това той продължи с темата за деня. „То, ако има нови избори, какво ще стане“, попита той Тошко Йорданов. И сам си отговори: „Е, паралелно може да се появи нов спасител, някой да дойде – български братя, сестри, братчеди от село и ще излезе нещо друго. А и в крайна сметка всичко, което правим, е, защото се опитваме да реализираме нещо, което сме казали, направили.

За съжаление, мажоритарният избор е част от това, което би могло да промени нещата, но хората избират такива партии, които не го желаят. Това е като със субсидията. Не желаят, а и виж как мина, че ние сме върнали 4 млн. на държавата, което е за хората. Все едно какво значение е имало, те си ги взимат, ГЕРБ си ги слагат на сметката, ПП ги използват, за да си пазаруват депутати. Това за хората какво значение има, хората искат да им взимат парите. Защото ако не искаха, щяха да направят всичко възможно да ги ограничат. Нали те ги направиха там?

Въпреки това хората си гласуват за тях, взимат си парите, това също няма значение, лъжат – това също няма значение, мажат, защото това е логично. И скъпи мой приятелю, ние нещо сме се объркали, аз нещо съм се объркал. Явно нещата стават по друг начин, но аз не съм на такива години, с които ще си променям философията за живота и затова кое е правилно и кое не е, кое е честно и кое е лъжа само защото видиш ли, ще спечеля още нещо в парламента или където и да е. Аз съм такъв, какъвто съм.“.

На въпроса на Тошко Йорданов дали не е съжалявал, че не е постъпил като всички политически лидери, които участват и печелят избори и ако е влязъл в МС, с неговия характер, нещата са щели да са различни, Слави отговори: „Един от английските моряци, преди 300 години, преди да влязат в битка на другия ден, сядат вечерта, Тошко, пият ром и си споделят един на друг кой за какво съжалява, за да могат на сутринта да ходят на битка и да знаят повече за себе си. Та аз не съм човек, който съжалява.

Аз не бих отишъл в МС, защото смятам, че там трябва да отидат хора, които са по-подготвени от мен, имат по-добро и подходящо образование от мен, за разлика и от Бойко Борисов. Кое им е по-различното ли? Те са алчни, с невъобразима жажда, която е по-силна от всичко, което притежават. И не са за там. Но не можеш да го спреш това по никакъв начин. Властта, философски разсъждавам, е за хора, които не ги щат. Само тези хора могат добре да оперират с тези дяволи. Хората, които ги искат, консумират, за тях е като наркотик, започват още повече да ги искат. Колкото повече ги взимаш, ги искаш. Като политически хероин е“, каза Слави.

И допълни: „Аз нямам никакво желание да го взимам. Не стига, че съм болен от хиляди други неща, пък и ще се разболявам и от това“, засмя се Трифонов. После обясни на Тошко Йорданов, който довел Радостин Василев, че все пак и той го е харесвал първоначално. „Някой ако е лайнар, то не е задължително да му личи веднага. Напротив, тия дето са истинските, те са закопани много навътре в себе си, те точно заради някои от тези дяволи – основно ги привлича слава, власт и пари, жени, алкохол. Това са екстри“, каза Слави Трифонов.

Continue Reading

Previous: Така било ли е: Най-накрая съобщиха кои ще са почивните дни през 2023, вижте първо тук
Next: Кошмар за българи край Одрин, вижте какво откриха под капаците на колите им

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.