Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Архангелова задушница 2022 е скоро-Освен, че се преливат гробовете, ето още какво се прави
  • Новини

Архангелова задушница 2022 е скоро-Освен, че се преливат гробовете, ето още какво се прави

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2022
arasrashashasl.jpg

Сред ритуалите на Задушница е и преливането на гроба с вино. След почистването му, най-възрастната жена прелива гроба, като започва от мястото, където е главата на покойника и прави трига кръга по края на гроба.

Задушница винаги е в събота, тъй като това е денят, определен от църквата за ден на покойните.

Тогава, както и всяка събота от годината, в храмовете се прави богослужение с молитви за починалите.

На Архангелова Задушница се спазват същите обичаи, както и на останалите задушници. Хората отиват на гробовете на починалите си близки като е задължително да ги почистят, да ги украсят със свежи цветя и да ги прекадят с тамян.

Не изпускай тези оферти:

Прелива се вино под формата на кръст като се започва от мястото, на което е положена главата на покойния.

Освен това се пали свещ, а специфичното за Архангелова Задушница е, че на този ден се отдава и почит пред паметта на военнослужещите, дали живота си за България през годините.

Отново се прави обща софра, както и при останалите задушници, а на нея е нужно да бъдат поставени седем различни ястия, сред които задължително трябва да присъстват онези, които са били любими на мъртвия.

Това се прави с цел мъртвите да благословят живите за предстоящите след Архангелова Задушница коледни пости. Първата хапка от яденето и първата глътка вино се поставят на земята за починалите, които се споменават с „Бог да прости“.

За успокоение душата на мъртвия и за опрощение на греховете му се правят подавки, които се дават както на близките, дошли на помена, така и на непознати хора, които също са на гробищата, за да почетат близките си.

В този ден се отдава почит към паметта на починалите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България и на всички паднали в редовете на Българската армия.

Във всеки православен храм се извършва специално богослужение – Литургия за упокой и Обща панихида, която се отбелязва като Задушница.

Поверия за Архангелова задушница

Сред най-разпространените поверия за Архангелова Задушница е, че докато хората са седнали на трапезата, трябва да гледат дали край тях ще се появи пеперуда или мушичка. Това е знак, че душата на починалия се е появила за кратко, за да бъде отново с близките си.

На Архангелова Задушница не се работи, а жените не бива да перат и да вършат каквато и да било домакинска работа, за да не разгневят душите на починалите.

На Архангелова задушница, както на всеки друг помен, се правят и т. нар. раздавки – сладкиши, бонбони, плодове, варено, пилешко, вино и др. Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си, затова освен на близките, се подава и на хората около съседните гробове, дори да са непознати.

Ритуалът в памет на загиналите български воини се провежда от 1924 година. Прекъснат е през 1946 година. Преди 15 години – през 1992 година, Министерството на отбраната и Съюзът на военноинвалидите и пострадалите от войните възстановяват ритуала.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мама ме научи как да готвя пиле в буркан: Моментално свършва, още щом го сложа на трапезата
Next: Запомнете ги: 3 уреда които надуват сметката за ток безбожно много

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.