Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Константин Карагьоз от Българийка е загинал в боевете за Херсон
  • Новини

Константин Карагьоз от Българийка е загинал в боевете за Херсон

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2022
kosntnasntasti.jpg

Кадър Болградска държавна администрация

За смъртта на още един бесарабски българин, съобщиха от неофициалната столица на бесарабските българи Болград.

Болградската община в Украйна загуби още един воин в боевете за освобождението на Херсонска област, съобщават на сайта си от Болградската районна държавна администрация.

Това е Константин Карагьоз, роден през 1993 г. в българското село Зализничное (старото име на селото е Българийка).

Не изпускай тези оферти:

През 2020 г. Константин Карагьоз е призован в редиците на въоръжените сили на Украйна по договор във военната част на морската пехота.

От районната администрация също така съобщават, че погребението на загиналия войник ще се състои на 26 октомври в Болград, предаде OFFnews.bg.

Той ще бъде изпратен с шпалир (жив коридор).

Поднасяме нашите искрени съболезнования на съпругата и семейството му, споделяме болката ви от загубата. Нисък поклон пред нашия воин-защитник. Героите не умират! Вечна памет и слава на Героя, пишат от администрацията на Болград.

Още за войната в Украйна:

Днес се навършват точно осем месеца от пълномащабната война. Какво е постигнато през това време? Защитихме независимостта на страната ни и Русия не може да промени това. Стъпка по стъпка освобождаваме украинска земя. Сега звучат Донбас, Харковска област, Херсонска област. Но ще звучат и Запорожска област, и Крим: ще дойде време и цяла Украйна ще бъде свободна.

Това заяви президентът на Украйна Володимир Зеленски във Фейсбук чрез видеообръщение по повод навършването на 8 месеца от началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари.

„Украйна разбива така наречената втора армия в света и отсега нататък Русия ще бъде само пешка. Те (руснаците – бел. ред.) просят нещо в Иран, опитват се да изтръгнат нещо от западните държави – измислят разни глупости за Украйна, сплашват, мамят…“, допълва Зеленски.

Според него никога повече Русия няма да бъде субект, който може да диктува нещо на някого: „Тя вече няма потенциал да диктува. Светът го вижда. Сега руският потенциал се пропилява за това безумие – за война срещу нашата държава и целия свободен свят“.

„Имало е газово влияние – не. Имало е военно влияние – то се изпарява. Имаше политическа тежест – сега е в постоянно нарастващата изолация. Имаше идеологическа амбиция – сега е просто отвращение“, допълва украинският президент.

Според него това е много важна промяна на конфигурацията: колкото повече от потенциала си Русия ще загуби сега, толкова повече реална свобода ще получат всички народи, както близо, така и вътре в Русия. „Украйна – на първо място“, казва още той.

Междувременно украинската армия обяви, че е изтласкала руските сили от четири села в североизточната част на страната, където контранастъплението вече ѝ позволи да си върне хиляди квадратни километри територия през миналия месец.

„Благодарение на успешните операции нашите войски изтласкаха врага от населените места Кармазиновка, Мясожаровка и Невское в Луганска област и Новосадово в Донецка област“, съобщи украинският генерален щаб във Фейсбук.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Реших, че се отричам от България и имам основателни причини да я напусна
Next: Алекс Сърчаджиева поиска стола на Вежди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.