Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ивана се омъжи миналата неделя, но докато отваряше подаръците, остана със зяпнала уста
  • Новини

Ивана се омъжи миналата неделя, но докато отваряше подаръците, остана със зяпнала уста

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2022
siasvnasnvasnvas.jpg

Тази история действа почти подвеждащо, но за съжаление не само тук, но и в региона през последните години се превърна в реалност, научи 365novini.

Даниела беше щастлива да отпразнува сватбата си и след тържеството, когато се върнали у дома с младоженеца и извадили пликовете, които са получили с подаръци, очаквала ги истинска неприятна изненада, от която и двамата се шокирали!

Те са имали 150 плика, в които трябвало да има пари, но вместо това, в част от тях не е имало нищо, а в един имало празно листче с формата на банкнота. Намерили цели 15 празни пликове.

Момичето казва, че разбира какво означава да нямаш пари и какво е криза, но за това има други начини, а не да се остави празен плик като подарък, който със сигурност е трудно да се провери от кого идва.

Не изпускай тези оферти:

Още подобни новини:

Широкоплещестият морски пехотинец Джошуа Невил и дребничката му приятелка и младши командир от авиацията Емили Лиън решават да узаконят връзката си. Двамата си взимат кратък отпуск, но тъй като не разполагат с много време, полагат максимални усилия, за да могат да направят възможно най-много неща в краткото време, с което разполагат.

Покрай последните детайли около голямото събитие, развълнуваната младоженка решава да си подготви специална реч, с която да се обърне към 4-годишния син на любимия си.

Нежните думи, които изрича към малкия Гейдж, се превръщат в сантиментална изненада за всички гости на тържеството.

След традиционните клетви и размяната на пръстени, младата жена моли да й дадат думата. Тя взима микрофона и започва да чете обръщението си до малкия Гейдж, на когото от този ден вече официално е майка. Или мащеха? Всъщност, нещата не се свеждат до формулировката, а до отношението на жената към детето.

„Искам да бъдеш в безопасност, но ще положа всички усилия, за да станеш добър човек. Надявам се много скоро да разбереш колко специално момче си. Ти си толкова умен, красив и добър, ти ми помогна да стана такава, каквато съм днес. И въпреки че не аз съм тази, която те е дарила с живот, животът ми направи подарък. Този подарък си ти!“.

За 4-годишното момче, израснало без майка, думите на Емили са като сбъдната мечта.

Казаното от младата жена го трогва до сълзи и то се хвърля в обятията й.

Дори от очите на силния му баща текват сълзи.
Съдейки от думите, които идват директно от сърцето на младата жена, това семейство със сигурност ще има хубаво и изпълнено с любов бъдеще!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Намериха слабото място на Маги Халваджиян
Next: Бременна младоженка получи инфаркт от притеснения и почина на сватбата си

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.