Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бременна младоженка получи инфаркт от притеснения и почина на сватбата си
  • Новини

Бременна младоженка получи инфаркт от притеснения и почина на сватбата си

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2022
mladoasdjasdjas.jpg

Бременната в шестия месец бразилка Джесика Гуедес получи инфаркт и почина минути преди да се запъти към олтара, след което лекарите успяха с цезарово сечение да спасят бебето й, съобщава “Дейли Мейл”.

30-годишната медицинска сестра внезапно се почувствала зле, докато се возела в лимузината към църквата в Сао Пауло в неделя. Първоначално роднините й обяснили това с притеснението на Джесика от предстоящата церемония, докато всъщност младоженката имала прееклампсия.

Когато била транспортирана в болницата, тя била в мозъчна смърт. Нейният годеник – лейтенант от пожарната Флавио Гонсалвес, през това време чакал в църквата появата на булката. Изведнъж влетял роднина, който изкрещял за помощ, тъй като младоженката припаднала в колата.

“Отворих вратата, тя лежеше, но се върна в съзнание и аз й казах: “Мила, тук съм!”, описа драмата лейтенантът. “Тя отговори, че всичко е наред, но изпитва остра болка във врата. От този момент се превърнах в спасител, тъй като от 7 г. имах опит в пожарната.”

Не изпускай тези оферти:

Пожарникарят я изнесъл от колата, дал първа помощ на любимата си и помолил своите колеги да помагат. В близкия държавен родилен дом в центъра на Сао Пауло не успели да се справят, затова транспортирали Джесика в частна клиника. Там й направили спешна операция с цезарово сечение, за да спасят живота на бебето. За съжаление майката починала след хирургическата интервенция.

Малката София била с мерки 930 грама и 34 сантиметра, и в момента е в интензивното отделение за новородени, където ще остане около 2 месеца.

Още новини за сватби:

Младоженец избяга от собствената си сватба, след като новите му роднини не пожелаха да задоволят кулинарните му предпочитания.

В крайна сметка тържество имало, защото след броени часове чревоугодникът се врекъл във вечна вярност на момиче, което успяло да угоди на желанията му, пише Timesnownews.com.

В деня на тържеството младият индиец Рамакант Патра пристигнал в селото на невестата с голямото си семейство. Именно там трябвало да се състои дългоочакваната церемония.

Отначало всичко вървяло по мед и масло и двете семейства се разбирали много добре. Но празничната трапеза успяла да развали цялото тържество.

След като всички традиционни ритуали били изпълнени, сватбарите се събрали на масата. Младоженецът решил веднага да покаже вкусовите си предпочитания и помолил семейството на булката да приготви любимото му ястие – овнешко къри. Когато обаче седнал на масата, с възмущение забелязал, че никой не е изпълнил желанието му.

Недоволството на близките му било толкова голямо, че боят между сватбарите се разминал на косъм.

„О, това е всичко“, заявил Рамакант. И напуснал къщата на булката.

След като близките на невестата се окопитили, решили да върнат младоженеца беглец. Той обаче категорично отказал да се занимава с тях.

И докато роднините на булката се опитвали да го успокоят, неговите близки вече му били намерили нова съпруга. В селото те срещнали момиче, което знаело как да готви къри и било готово да се омъжи, без дори да е виждало бъдещия си мъж.

Така до края на деня Рамакант имал нова съпруга, с която се прибрал у дома.

Недоволни от развоя на събитията, роднините на изоставената булка първо смятали да подадат сигнал в полицията, за да върнат упорития младоженец, но после променили решението си и насочили усилията си към търсене на нов мъж. /jenata.blitz.bg

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ивана се омъжи миналата неделя, но докато отваряше подаръците, остана със зяпнала уста
Next: Младоженец припадна на път към олтара, булката видя какво крие и отмени сватбата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.