Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьорите плачат! Ще влизат в затвора за 3 години, ако откажат да дадат
  • Новини

Шофьорите плачат! Ще влизат в затвора за 3 години, ако откажат да дадат

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2022
shsofaisfoasoa.jpeg

Всеки шофьор, който откаже проба за наркотици, извършва престъпление, което се наказва с присъда от 1 до 3 години затвор и глоба от 500 до 1500 лв.

Такова предложение за промяна в Наказателния кодекс (НК) са внесли трима депутати от ГЕРБ – Христо Терзийски, Томислав Дончев и Георг Георгиев, съобщава „Труд“.

Идеята им е отказът на дрегер за дрога да се криминализира, когато става дума за управление на моторно-превозно средство (МПС). По този начин при отказан дрегер за дрога ще се носи наказателна отговорност, а административна отговорност остава да се търси само при отказан дрегер за алкохол.

Предложението е за промяна в член 343б от НК и, ако бъде прието от 48-ото Народно събрание, текстът на алинея 3 ще изглежда така: “Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред или който откаже да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева”.

Не изпускай тези оферти:

Според Терзийски, Дончев и Георгиев зачестилите случаи с дрогирани шофьори показват необходимостта от законодателни промени, които да имат “ефективно превантивно, предупредително и възпитателно въздействие” върху водачите. “Отказът от проверка презюмира употреба и следва да се приравнява на установена употреба на наркотични вещества и техни аналози, поради което трябва да се наказва по реда, предвиден за това”, пишат тримата депутати от ГЕРБ.

В момента при отказ от проби за алкохол или наркотици съгласно член 174 от Закона за движение по пътищата книжката се отнема за 2 години и се налага глоба от 2000 лв. Отделно от това се налагат принудителна административна мярка, като му свалят номерата и автомобилът му остава без регистрация за срок от 6 месеца до 1 година, и му се режат 12 контролни точки.

Съзнателно или не, авторите на законопроекта подминават въпроса с доказателствата, на базата на които у нас се повдигат обвинения по същия член 343б от НК и по него се налагат присъди на шофьорите за употреба на наркотични вещества и техните аналози.

В момента масово наказанията са въз основа на полеви тестове на слюнка DrugCheck3000 и DrugTest5000, производство на немската фирма “Дрегер”. Правят се от патрулите на КАТ на пътя и когато резултатът е положителен, срещу шофьора се образува досъдебно производство, което често пъти се води по бързата процедура, ако той не даде кръв и урина за изследвания.

Нещо повече – самите полицаи съветват “виновните” да не си правят допълнителни биологични изследвания, първо защото резултатът от тях ще се бави минимум 3-4 месеца и второ – можел да покаже употреба и на други видове дрога.

Никой в МВР не си прави труда да обясни на водачите, че DrugCheck3000 и DrugTest5000 са само надеждни “индикатори”, които показват висока степен на вероятност да са употребени 6 вида дрога. Но за доказателства, които трябва да пратят някого в затвора, са нужни лабораторни изследвания на кръв и урина.

В този смисъл миналата седмица се изказаха и представители от най-големия синдикат в МВР, които бяха против полицаите да бъдат проверявани за дрога със същите тестове като шофьорите и наказвани при положителните резултати, без те да са доказани от допълнителни изследвания. Интересно е също как в полицията ще се постъпва с тези, които откажат да бъдат тествани.

Ето защо има вероятност, ако законопроектът на тримата от ГЕРБ стигне до комисии и пленарна зала, там да се постави въпросът не само дали да се криминализира отказът на дрегери за дрога, а дали и полевите наркотестове на КАТ не са менте и резултатите им трябва задължително да бъдат потвърдени от проби на кръв и урина.

Стари идеи влизат и в 48-ото Народно събрание

Нов рунд в битката срещу синия талон и стикерите по стъклата

Със същия законопроект, но в заключителните му разпоредби, депутати от ГЕРБ предлагат и премахването на синия талон на шофьорите. Това става за четвърти път от миналата година насам в четвъртото поред Народно събрание, но текстът така и не стигна до гласуване в пленарната зала. Проект за махане на синия талон и на каквито и да е стикери от стъклата за автомобилите сега са внесли и от “Демократична България”.

В техния проект се предлага още поддържане на национален регистър на глобените шофьори, достъпен за патрулите на КАТ на пътя, които да спират нарушителите и да им връчват наказателни постановления.

Богдан Милчев, шеф на Института за пътна безопасност: Един текст няма да реши нищо

Един текст сам по себе си няма да разреши многобройните проблеми с безопасността по българските пътища. Отделните предложения на партиите ни показват предимно тяхната немощ да виждат проблемите в цялост и да се опитват да ги разрешават.

Да, въпросът с отказът на пробите за наркотици е драматичен, но ние имаме драма във всички елементи на транспортната система и тази драма може да се преодолее само със системен подход от страна политиците. Не с предложения на парче.

Христо Терзийски, бивш вътрешен министър и настоящ депутат от ГЕРБ: Знаеш, че дрогиран си неуправляем – значи има умисъл

Вече се вижда, че става доста сериозен проблем шофирането след употреба на наркотици. Отказът за тестване и за алкохол, и за наркотици досега е административно наказание – лишаване от книжка и глоба.

Само че при алкохола има някакви степени при налагането на наказанията – над 1,2 става наказателно преследването, а при наркотиците нямаме такова степенуване. Нормално е аз, като полицай, да мисля за по-сериозни санкции. Не съм привърженик на тежките наказания, но специално за наркотиците трябва да сме безкомпромисни.

В САЩ, например, законите са категорични, когато става дума за шофиране, въпреки, че се обсъжда легализирането на леките наркотици. Не трябва да се правят компромиси с това, че някой може да те убие на пътя, само заради това, че е пил или се е дрогирал.

Надявам се, че този закон ще отрезви шофьорите, особено по-младите. Има такъв ефект, аз съм го наблюдавал през годините – когато се заговори за проектонаказания, веднага има чуваемост в обществото. Хората си мислят, че като говориш, те веднага влизат в сила и има едно рязко спиране на тези деяния.

Сега, докато говорим за дрогирани и пияни полицаи, верни или неверни тестове, керванът си върви, кучето си лае и загиват хора по пътищата. Аз за това споменах принципа на разумния човек в САЩ – ако ти, като разумен човек, знаеш, че когато се напиеш или дрогираш ставаш неуправляем, значи имаш умисъл.

Богдан Милчев, шеф на Института за пътна безопасност: Един текст няма да реши нищо

Един текст сам по себе си няма да разреши многобройните проблеми с безопасността по българските пътища. Отделните предложения на партиите ни показват предимно тяхната немощ да виждат проблемите в цялост и да се опитват да ги разрешават.

Да, въпросът с отказът на пробите за наркотици е драматичен, но ние имаме драма във всички елементи на транспортната система и тази драма може да се преодолее само със системен подход от страна политиците. Не с предложения на парче.

Христо Терзийски, бивш вътрешен министър и настоящ депутат от ГЕРБ: Знаеш, че дрогиран си неуправляем – значи има умисъл

Вече се вижда, че става доста сериозен проблем шофирането след употреба на наркотици. Отказът за тестване и за алкохол, и за наркотици досега е административно наказание – лишаване от книжка и глоба.

Само че при алкохола има някакви степени при налагането на наказанията – над 1,2 става наказателно преследването, а при наркотиците нямаме такова степенуване. Нормално е аз, като полицай, да мисля за по-сериозни санкции. Не съм привърженик на тежките наказания, но специално за наркотиците трябва да сме безкомпромисни.

В САЩ, например, законите са категорични, когато става дума за шофиране, въпреки, че се обсъжда легализирането на леките наркотици. Не трябва да се правят компромиси с това, че някой може да те убие на пътя, само заради това, че е пил или се е дрогирал.

Надявам се, че този закон ще отрезви шофьорите, особено по-младите. Има такъв ефект, аз съм го наблюдавал през годините – когато се заговори за проектонаказания, веднага има чуваемост в обществото. Хората си мислят, че като говориш, те веднага влизат в сила и има едно рязко спиране на тези деяния.

Сега, докато говорим за дрогирани и пияни полицаи, верни или неверни тестове, керванът си върви, кучето си лае и загиват хора по пътищата. Аз за това споменах принципа на разумния човек в САЩ – ако ти, като разумен човек, знаеш, че когато се напиеш или дрогираш ставаш неуправляем, значи имаш умисъл.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев: Очаква ни невиждана в историята зима
Next: Зверска катастрофа с много коли край Варна, смачкани са до неузнаваемост! Изнасят хора с носилки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.