Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Готови само за 10 минути. Съседката донесе рецептата от Турция, цялата махала ги приготвяме
  • Новини

Готови само за 10 минути. Съседката донесе рецептата от Турция, цялата махала ги приготвяме

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2022
gtoasivaosvoas.jpg

Плоски хлебчета със сусам и масло са най-вкусните, които сте яли някога. Щом ги опитате, ще ги правите само по тази рецепта.

Необходими продукти:

грис – 150 г
брашно – 420 г
сол – 1 ч. л.
мая – 20 г
топла вода – 340 мл
краве масло – 40 г
сусам

Приготвяне:

Не изпускай тези оферти:

Смесете пресятото брашно с гриса, солта и маята, разбъркайте.

Постепенно добавете топлата вода и замесете много меко тесто. Най-важното нещо е да не прекалявате с водата, за да не се налага да добавяте много брашно и да не получите много стегнато тесто.

Покрийте тестото и го оставете за 1 час на топло място.

Поръсете масата с брашно и премесете тестото.

Разделете го на две части и разточете всяка на кора. Изрежете кръгове, покрийте ги с кърпа и ги оставете за 5 минути.

Запържете ги в горещ сух тиган до златисто кафяво от двете страни.

Подредете ги едно върху друго, като обилно ги намажете с парче масло и поръсите със сусам.

Вече няма нужда да купувате хляб. Тези плоски хлебчета със сусам са толкова меки и апетитни. Ако искате сладък вариант, добавете лъжица захар към тестото, поръсете с маково семе и сервирайте с чай.

Още рецепти:

Патладжаните, наред с тиквичките, са любимите летни зеленчуци у нас. Има хиляди рецепти за консервиране на патладжани , но днес ще ви предложим да ги мариновате.
Маринованите патладжани с чесън и мед са готови за 3-5 дни, но можете да си хи хапвате и на следващия ден. Просто едва ли ще издържите да изчакате повече, защото са зверски вкусни!
Продукти:
1. Патладжани – 5-6 броя (големи) или 6-7 средни
2. Чесън – 10 скилидки (2 глави)

Продукти за маринатата:
1. Вода – 0.5 литра
2. 9% оцет – 80 мл.
3. Дафинов лист – 5 броя
4. Черен пипер на зърна – 8 зърна
5. Бахар – 4 зърна

6. Карамфил – 4 броя (може и без него)
7. Сол – 1 супена лъжица
8. Захар – 1 супена лъжица
9. Мед – 1 супена лъжица (пълна с качул, ако е по-гъст)
10. Растително масло – 1 супена лъжица

Приготвяне:
Започваме с маринатата.
Налейте половин литър вода в тенджерата, а след това прибавете всичко от списъка: оцет, дафинов лист, черен пипер и бахар, сол, захар, мед и растително масло.

Може да използвате течен или захаросан мед.
Кипнете маринатата и я оставете да се охлади.

Сега си пригответе патладжаните.

Вземете 5 – 6 патладжана, за предпочитане не презрели.
Обелете кората и ги нарежете на плочки по дължина с дебелина около 8 – 10 милиметра. Поръсете филийките със сол и ги оставете за 20 минути да си пуснат горчивината.

В същото време, докато маринатата се охлажда и патладжаните отлежават в сол, вземете 2 скилидки чесън, обелете ги и нарежете на тънки филийки.

Изстискайте патладжаните от отделения горчив сок (или попийте със салфетка), след което ги изпържете в тиган до зачервяване от двете страни.
Ако парчетата не са добре изпържени, ще бъдат жилави. А добре изпържените патладжани ще се топят в устата.
Оставете патладжаните да изстинат.

Вземете подходяща пластмасова кутия или друг дълбок съд (може тенджера, тавичка).
Вземайте парче по парче от патладжаните, потапяйте ги хубаво в маринатата, за да се напоят, и ги редете в съда.

Когато поставите първия ред, поръсете всяка филийка патладжан с 2 – 3 филийки нарязан чесън.
След това подредете още един слой патладжани и отново чесън. Така използвайте всички патладжани и приготвения чесън.
Ако желаете, чесънът може да е и по-малко.

Залейте патладжаните с останалата марината и ги сложете в хладилника.
По рецепта трябва да отлежат така 3 – 5 дни.

Но може да ги опитате още на следващия ден – пак ще са вкусни. След първия ден вкусът е по-наситен, на третия ден са още по-вкусни. Но едва ли ще изтърпите дотам.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След като съпруг остави странна бележка на съпругата си, тя му отвърна подобаващо
Next: От 2 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 5 часа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.