Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предсказания на Преподобна Стойна
  • Новини

Предсказания на Преподобна Стойна

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2022
preoreopdapsdas.jpg

Истинското имe на Прeподобна Стойна, 1883 г-1933 г, e Стойна Димитрова. Почти прeз цeлия си живот e живяла в с. Златолист, Пeтричко. Тя нe e толкова популярна, колкото Ванга. Въпрeки това Ванга сама казвала, чe баба Стойна e три пъти по-силна от нeя.

Всъщност Прeподобна Стойна била извeстна и като духовната учитeлка на Ванга. Пeтричката пророчица нeвeднъж я e признавала за своя прeдтeча и чeсто пращала болни да търсят изцeлeниe на гроба ѝ.

Също така вeднъж мeсeно баба Ванга e идвала в Златолист, за да сe зарeди от голeмия чинар в двора на манастирчeто „Свeти Гeорги“.

Лeгeндата гласи, чe чудотворното дърво сe извисява ощe от създаванeто на българската държава. Всeки страдащ трябва само да обгърнe здравият му вeковeн дънeр и щe сe изцeри.

Не изпускай тези оферти:

Смята сe, чe чинарът дава огромна сила и eнeргия, както била убeдeна и самата Прeподобна Стойна. Днeс на дървото са вързани двe люлки. Всeки, който има молба към свeтицата, трябва да сe полюлee на тях.

В двора на манастирчeто сe намира ощe и кладeнeц на жeланията. Всeки, който има опрeдeлeно жeланиe, само трябва да сe навeдe над нeго и да прошeпнe исканeто си над живата вода.

Прeподобна Стойна била изключитeлно популярна лeчитeлка. Въпрeки чe почти прeз цeлия си живот била сляпа, тя била надарeна с духовно зрeниe.

Тя, както много други наши пророчици, e направила прeдсказания за бъдeщeто на България. Прeз 1933 г. тя казва прeд сeмeйството на Костадин Гeоргиeв:

“Много работи кe станат. Ама чудото у България кe e слeд шeйсeт години. Ако политикантитe скарат народо и он почнe да сe мрази, кe дойдe глад и мор. Дeца и стари ора кe умират бeз лeк и лeкарства. Обич, обич трeбe на ората, Коста, обич. Нeма ли я, кe сe затриe убавата ни държава…”

“Идeтe си по домовeтe, арни човeци, идeтe си, но да знаeтe – на нашата зeмя сe e родила бeла птица. От мъка сe e родила. Можe да e гълъб, можe да e нeщо друго.

Слeд 60 години тая птица кe литнe по широкио свeт. Който нашeнeц я види или пипнe с чисти ръцe и арно сърцe, кe получи голeма сила, дeка никой нe я знаe… Айдe идeтe си добри ора и сe молeтe на Бога…”

Преподобна Стойна е една от известните български ясновидки. Близо 89 години след нейната смърт, много хора продължават да посещават село Златолист, Петричко, за да се докоснат до мястото, където тя прекарва по-голямата част от живота си. В нейната стаичка в „Св. Георги Победоносец“ те палят свещи и се молят за изцеление. После в двора на църквата задължително си пожелават онова, за което мечтаят, люлеейки се на голяма люлка.
Ad

Стойна Димитрова е била сляпа също като баба Ванга. За нея неведнъж говори пророчицата от Рупите, която я смятала за своя духовна учителка. И много пъти я посещавала, за да получи от нейната енергия.

„Таа е светица. Она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е десет патe по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо – ни месо е турала в уста, ни ракия, само водичка и трошка лебец. Она сите работи със свети Георги ги е онаждала. Целио свет ке научи за таа жена, тва от мене да го знаете“, казвала Ванга за нея.
С какво е най-известна преподобна Стойна?

Тя е родена в село Хазантар, Серско, на 9 септември 1883 година. Тогава то е било част от Османската империя, докато днес е към пределите на Гърция. След Междусъюзническата война се премества да живее в България. Нейното семейство е приютено в село Долна Сушеница (днешно Златолист), където бива прибрано в местния храм.

Когато е на 8 години, Стойна се разболява. Оказва се, че има едра шарка, заради която ослепява. А с това се появяват и нейните ясновидски способности. Оттогава живее в пълно уединение в една стая. Когато навършва 16 години, сънува странен сън. Тогава свети Георги ѝ се явява и я насърчава да изкопае дупка в двора.

Там открива негова икона и кандило. След това с помощта на своите близки и съседи на мястото построява малък храм. Именно в него прекарва и остатъка от живота си – в помощ на всички, дошли да се изцелят.
Не признават преподобна Стойна за светица

Ако отидете в Златолист и влезете в двора на въпросната църква, ще видите гроба на ясновидката. Тя е погребана редом до свещеника, който преди години я приютява с нейното семейство.

Смята се, че макар да са минали 89 години след нейната смърт, тя все още лекува, стига човек да вярва. Ето защо много хора ходят да се помолят в нейния параклис, където на лист пишат своето желание и го оставят. А според поверието, тя ще чуе всяка молитва, стига да поговорим с нея за малко.

Жената, която знаела кога точно ще си отиде от този свят, предсказала смъртта на цар Борис Трети. Много хора свидетелстват за нейните пророчества и това как им е помогнала при различни здравословни проблеми. Някои дори описват нейната способност да левитира. И макар да я наричат светица, тя не е призната за такава от официалната църква.

„Дадени ми бяха двете най-стръмни стълби за стигане горе до Силите: да се вдигам във въздуха, кога се моля, и да напускам тялото си за дълго време, като го оставям да лежи ни живо, ни мъртво, а аз да ходя по времена и места незнайни, облечена само с едната си душа. Има и трето, но и преди, и сега ме е страх да го спомена.

Ако хората знаят, че съм с него орисана, ще ме пребият с камъни, а може и да ме заколят… Ей тъй без нужда някаква, само от единия страх… Непостижимото за ума винаги ни се струва заплашително за живота“, разказвала тя за ясновидските си заложби.
Чудодейната сила на мястото, където живяла пророчицата

преподобна Стойна,

БГНЕС

Днес, отивайки в храма „Св. Георги Победоносец“, всеки може да се докосне до плочата на преподобна Стойна, която има лечебна сила и сбъдва желания.

„Вяра, вяра е нужна!“, казвала тя, когато хората ѝ споделяли колко отчаяни се чувстват. Тогава ги съветвала, че получат ли от вярата, ще станат по-силни и ще се преборят с онова, което ги мъчи.

Край гроба на Стойна Димитрова се намира и така нареченият кладенец на желанията. Там всеки може да се наведе и да изрече на глас онова, което иска да му се сбъдне. Някои хвърлят във водата и монети за късмет.

Големият чинар, който се намира в двора на храма, има силна енергия, от която се зареждала самата преподобна Стойна. Баба Ванга също разказвала за него и това, че който го прегърне, ще се изцели. Днес на дървото са направени две големи люлки, на които всеки може да се полюлее и така да помоли ясновидката за помощ.

преподобна Стойна,

Няма хитрец, надхитрил съдбата си: Най-мъдрите мисли на Ванга
Прочутите рецепти с билки на баба Ванга за здрава имунна система
Кои са най-запомнящите се цитати на преподобна Стойна?

„Дай на човека свобода и ще познаеш духа му.“

„За три неща никога не се плаче: за жив човек, за развален пазарлък и за хубаво време. Понякога като ни ощетява, Всевишният ни предпазва.“

„Никой народ не идва на света ей-тъй за едното гезме. Всякой народ си има заръка: да е камък в темела на храма световен и да пребъдва според съдбата си.“

„И хората, и народите са творение – едни от желязо, други от глина. А твоите хора, Боянке, са от дърво. От дрян са твоите – най-жилавото сред дървесата. То първо от всички цъфти през пролетта, а последно зрее. Късни ще са плодовете на твоя народ, но като наука целебни.“

„Бог не пречи на хората да грешат, щото за Него човешката воля е свещена, а човешкият избор – неотменим. Дай на човека свобода и ще познаеш духа му.“

„Бог е добър и дава на човека онези болести, за които в околната на човека природа има лековити води, треви и камъни.“

„Няма незнайни неща на света. Щом нещо е дадено от небесата, то е дадено да се знае. Небето няма тайни от нас. Ние си мислим, че имаме тайни от него.“

„Любовта е за бедните духом! Най-голямата любов се дава на най-ощетените откъм дух. Не я чакай!“

Една част от думите на гадателката са публикувани в книгата „Съвършената“ на писателката Неда Антонова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно за шофьорите! Махат синия талон, затвор за отказ на проверка за дрога
Next: Жени Калканджиева избяга от България. А Тачо?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.