Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бясна гонка с полицията и сина на Софи Маринова Лоренцо! Сега вече я надроби
  • Новини

Бясна гонка с полицията и сина на Софи Маринова Лоренцо! Сега вече я надроби

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
bqbskabaskbkas.jpg

Синът на София Маринова – Лоренцо пострада лошо след сблъсък с полицията. Причината е рутинна проверка, извършена този понеделник в Студентски град около 2 часа през нощта.

Лоренцо е спрян за проверка, но е отказал да бъде тестван от полицаите за наркотици. Карал е автомобил „Мерцедес Брабус“, а сега книжката му е отнета.

В колата е бил заедно с майка си, вероятно след участие.

Лоренцо опитал да избяга от проверката, но не успял, а полицаите от Седмо РУ го настигнали, потвърдиха от столичния КАТ. По информация на Glasnews.bg поп фолк звездата така се разгневила, че започнала моментално да спори и да се кара с полицаите, даже да ги кълне.

Не изпускай тези оферти:

Припомняме, че неотдавна се появи информация, че 20-годишният син на Софи Маринова, е бил обявен за издирване във връзка с трафик на мигранти.

Тогава той и баща му Гринго отрекоха това да е истина.

Още от Лоренцо:

С двама адвокати се е появил в полицията в Бургас синът на Софи Маринова – Лоренцо, когото МВР издирваше заради съмнения, че участва в канал за трафик на мигранти, съобщи за „24 часа“ говорителят на ОД МВР Бургас Цветелина Рандева.

20-годишният младеж е бил разпитан като свидетел в дирекцията на полицията на ул.“Хр. Ботев“ в петък. Той е направил това ден, след като само пред „24 часа“ близки до фамилията на Софи Маринова заявиха, че Лоренцо не се крие и е готов да говорил.

Пред разследващите младежът се представил като собственик на продуцентска къща и отрекъл да има нещо общо с трафика на мигранти.

Лоренцо бе обявен за общонационално издирване след като на 21 септември на КПП Русокастро бе задържан джип с 9 сирийци, превозвани от 24-годишния Иван С. от столицата.

Каналджията разкрил пред разследващ полицай, че джипът му бил даден от Лоренцо, който му обещал и пари, след като свърши работата.

По-късно обаче задържаният опитал да промени показанията си, като само потвърдил, че се познава с Лоренцо и че на 21 септември двамата са пътували заедно към Айтос, но объркали пътя и били спрени край Русокастро. Аверите пътували с два автомобила.

Малко преди да отиде с адвокати в полицията пък, Лоренцо написа в социалните мрежи, че никой не го е издирвал и всичко това било „пълна пунта“.

Все още не е ясно дали ще се стигне до повдигане на обвинение.

Певецът не сподели как според него се е стигнало до това името му да бъде замесено в този скандал и дали някой го е натопил.

„Никога не съм се крил. Бях си вкъщи през цялото време. После полицията се усетиха, че е лъжа като отидох до тях да „Никога не съм се крил.

Бях си вкъщи през цялото време. После полицията се усетиха, че е лъжа като отидох до тях да се изясним какво се случва“ написа още синът на Софи Маринова.

Освен това Лоренцо обеща да се завърне с гръм и трясък на музикалната сцена. Той сподели още, че продава колата си, която е луксозен Мерцедес, но няма да минава на по-нисък клас автомобил, напротив – ще надгражда.

В профила си той показа и следващата кола – Бентли.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптикът Янков: Зимата идва, първи сняг пада съвсем скоро. Температурите падат рязко надолу
Next: Интригата се заплита: Колежка от bTV разделила Венелин Петков и Николета Маданска?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.