Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пет години след убийството на ученик в класна стая, се появи видео, което показва истината
  • Новини

Пет години след убийството на ученик в класна стая, се появи видео, което показва истината

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2022
eteodasiaisn.jpg

Пет години по-късно семейство от Плевенско продължава да търси справедливост за смъртта на 14-годишното си дете, което почина след побой в училище, съобщава Нова телевизия.

Случаят е от град Славяново и приключи на съдебна фаза с условна осъдителна присъда за вече пълнолетния младеж. С днешната дата обаче, родителите на жертвата показват за първи път видеозапис от деня, когато синът им умира в класната стая.

На кадрите се вижда как 14-годишният Радослав пада след два удара в главата на пода в класната стая.

Вижда се и опита да бъда съживен от персонала на училището.

Не изпускай тези оферти:

“Една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок и да се заплати кръвнина – обезщетение. Дoсега – абсолютно нищо”, каза Димитров за присъдата.

Случаят със смъртта на 14-годишният Радослав от град Славяново нашумя през месец май 2017 година.

След спречкване със съученика си Тонимир, Радослав удря главата си и умира.

 

С днешна дата, показвайки записа, родителите на починалото дете искат да опровергаят тиражираната от ръководството на училището версия за смъртта.

По думите на бащата на починалото дете учителите са излъгали в съда. Там били казали, че момчето е консумирало енергийна напитка, в следствие на която е получил епилепсия и сърдечен пристъп.

Днес, училището в Славяново има друг директор, който счита че темата е приключила.

“Колегите, които са били, нямат вина за това което се е случило. Това е доказано в съда, аз затова Ви казах, че има компетентни органи”, категорична е Радостина Болнова – директор на СУ „Христо Ботев.

Не така мислят родителите на починалия Радослав. И призовават депутати да действат.

“Тези хора от Парламента нека да правят по-добри Закони. Да правят Закони, а не да драпат за заплати, че тази мъка е много голяма”, призова бащата на починалото момче.

Въпреки, че за родната Темида въпросът е приключил семейството на Радослав ще търси правата си Европейският съд по правата на човека, защото времето не лекувало.

“Повече и по-голяма е болката, заради липсата на справедливост. За тази болка – няма хапче”, казва почерненият баща през сълзи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той удари в земята олигарси и мутри. Ето кой е най-богатият българин днес
Next: ЕС забранява продажбата на нови коли на дизел и бензин от 2035 година

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.