Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Васко Жабата се срамува от хита си
  • Новини

Васко Жабата се срамува от хита си

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2022
vasvaskvasvo.jpg

Изпълнителят на „Комбайна-вършачка” Ангел Павлов иска да забрави песента, вдигна кръвно от притеснение

Изпълнителят на прочутия хит за Васко Жабата – Ангел Павлов, се срамува от миналото си на чалга певец, слязъл е от сцената и иска да бъде забравен. Огромният шум около парчето му „Комбайна вършачка” страшно го е смутил и дори е вдигнал кръвно.

„Не желая да бъда звезда! Не искам да говоря с журналисти! Оставете ме на мира!”, отсече пред репортер на „Уикенд” Ангел Павлов. Той категорично отказва да дава интервюта. Споделя само, че песента му е докарала нериятности.

„Това е отминал период за мен. Пял съм го преди 20 и повече години. Днес съм човек на години, работя в училище и тази популярност ми вреди. Парадоксът е, че не съм получил и стотинка от тази песен за Васко Жабата. Пях я на майтап, а какво стана…”, обяснява Ангел.

Не изпускай тези оферти:

Ръководителят на оркестър „Камчия“ Борис Иванов признава, че и той не може да повлияе на колегата си да се върна на сцената. Певецът и музикантите са имали последно съвместно участие на сватба във Варна на 20 август, когато той ги е информирал за решението си.

„Ангел вече е на 52 години и иска повече да си почива, затова се оттегли от оркестъра. Това беше след последното интервю, което даде. Човекът се смущава.

Така е преценил, ние нищо не можем да направим. Той си работи като корепетитор на танцовия състав в едно училище във Варна и ще продължи да се занимава само с това“, заяви Борис Иванов, който е големият син на основателите на оркестър „Камчия“ – Мария и Иван Иванови.

„Звънях му наскоро, че го търсят от сръбската телевизия за интервю, но ми отказа – не иска да общува с журналисти“, казва и издателят на най-актуалния хит „Комбайна вършачка“ Марин Маринов. Той също сподели, че в един от последните им разговори Ангел Павлов му е заявил, че иска да слезе от сцената.

„Каза, че много се притеснява от тази внезапна супер популярност, която го връхлетя. Не иска вече и по сватби да ходи да пее. Сподели ми също така, че иска да се пенсионира в училището, където работи и да си живее спокойно. Затова и отказа гостуване в най-гледания музикален канал – „Пинк тв“, разказа още Маринов.

Кадрите са от училищния салон на училище “Васил Левски”

Час по физическо възпитание под звуците на „Комбайна-вършачка“ разгневи млада жена от Русе. Тя е публикувала и кадри, на които се вижда част от физкултурен салон и звучи хитовата в последно време песен.

„8 часа тази сутрин. От училищния салон на “Васил Левски” звучи това безумие, фон на заниманията по физическо възпитание“, лаконична авторката на видеото Деница Филипова, цитирана от Glasnews.bg.

Публикацията породи голяма дискусия сред родителите и жители на града.

Много хора обаче посочиха, че всъщност няма нищо лошо в музикалния фон, на който се провежда часът по физическо.

„По – добрият вариант е да играят да се веселят, тропат, подскачат, отколкото да се бият и псуват! Васко Жабата – забравена песен от преди 20, 30 години – изгря на хоризонта, цял свят полудя по – тая Щура песен, е не е Еталон за културно възпитание, но пък е доста динамична и предава настроение! Не издребнявайте до толкова !“, пише Шефке А.

„Предпочитам да чувам това. Предпочитам детето ми да чува това, отколкото писъците и обидите от децата на предимно изключително възпитаните и ерудирани родители, които опазил Господ ако се докоснат до чалга, стари български хитове или до балканска музика.“, добавя Елиза Д.

„Аз не смятам, че е нормално в училище !! В къщи да си слушат каквото искат. Учителите са закона в училище след директорката… аз като родител, не желая детето ми да бъде в такава среда и то по време на спорт. Когато това най-дисциплинирания час. И дава много положителни навици в бъдеще“, категорична е Кристина Т.

Други обаче са съгласни с авторката на видеото. В крайна сметка това е учебен час и трябва да прилича на такъв, смятат те.

„Значи щом опряхме да играем хора на „Васко -жабата „, спукана ни е работата! Такава ли педагогика изучават в институтите за подготвяне на кадри за възпитание на децата ни?“, пита Бистра Илиева.

„Би било хубаво, но не и на такава песен! Не мисля, че е от най-образователните! Има толкова много народни, хубави.“, пише Флориана Ф.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Куриоз: Момче отказа 1200 лв. заплата от хотел, въпреки че няма опит и език
Next: На 47 години съм, а се отървах от 12 кг. излишно тегло и подуване

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.