Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха пенсионери феномени! Взимат колосални суми
  • Новини

Откриха пенсионери феномени! Взимат колосални суми

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2022
koslasokasals.jpg

15 139 пенсионери у нас получават лична пенсия в размер на тавана от 2000 лева, който беше определен от 1 юли с новото повишение на пенсиите. Това показва справка в НОИ за август, съобщава pariteni.bg.

11 374 човека имат лична пенсия от 1800 до 2000 лева, а други 18 780 получават на месец от 1600 до 1800 лева. около 78 000 са пенсионерите, които след вдигането на пенсиите, вече взимат от 1200 до 1600 лева.

Най-масовата пенсия, освен минималната, която получават възрастните хора у нас е от 500 до 600 лева. Толкова на месец взимат над 300 000 души. Други близо 290 000 живеят с от 600 до 800 лева месечно лична пенсия.

Най-възрастните пенсионери у нас взимат доста по-ниски пенсии от по-младите, показват данните на Националния осигурителен институт. След повишението на пенсиите от 1 юли средната лична пенсия на хората над 80 години е 562 лева.

Не изпускай тези оферти:

Тя е доста по-ниска от личната пенсия, която получават хората на възраст 60-64 години, които получават средно над 740 лева на месец. Същата е ситуацията и с пенсионерите на възраст от 75 до 79 години, които взимат средно по 590 лева лична пенсия, докато по-младите – от 65 до 69 години получават по 690 лева.

Според данните към август средната лична пенсия за мъжете в България е 727 лева, а на жените 558 лева. В София пенсиите очаквано са най-високи като средната за мъжете е 882 лева, а за жените 671 лева.В Бургас мъжете взимат средно 829 лева лична пенсия, а дамите – 588 лева. най-ниски са пенсиите в Кърджали – 569 и 479 лева съответно за мъжете е жените.

Общият брой пенсионери в Ловешка област към септември е 41 372, с 1016 по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Изплатените суми за пенсии към 30 септември т. г. са 226,4 милиона лева, като средният основен размер на пенсията е 595 лв. Инвалидни пенсии получават 10 015 души.

Това информира директорът на териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) в Ловеч Боян Боянов на заседанието днес на областния съвет за тристранно сътрудничество, съобщават от областната администрация.

За деветмесечието на годината в териториалното поделение на НОИ са подадени 2745 заявления за отпускане на нови пенсии и добавки, а за изменение на вече отпуснати пенсии – 227. За лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване са постъпили 437 заявления.

Към момента 1760 пенсионери получават пенсия над 1200 лв., като само четирима са с максималния размер от 3400 лв.

Преизчисляване от 1 октомври на пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г., е извършено на 38 014 лица, реално увеличение имат 16 855.

БТА припомня, че пенсионерите към декември 2021 г. са били 42 414. Изплатените суми за пенсии за миналата година са над 254 милиона лева. Средният основен размер на пенсията е бил 392,14 лв.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Старинна рецепта със смокини за пълен рестарт на организма – по-здрави, по-умни, по-слаби
Next: Проф. Мермерски: 1 лъжица във водата сутрин чисти кръвоносните съдове като метла

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.