Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не и това! Истинската причина за убийството на Виолета Донева ще ви потресе
  • Новини

Не и това! Истинската причина за убийството на Виолета Донева ще ви потресе

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2022
vioddoeienvnasv.jpg

Проверява се и друга версия – че внучката искала да се премести да живее в бабиния апартамент в кв. “Изток”, но Донева не искала и да чуе, защото се бояла, че ще я пратят в старчески дом

Актрисата Виолета Донева отказала да даде на 18-годишната ѝ внучка пари за наркотици. Избухнал скандал, който завършил с убийство. Това гласи една от водещите версии за мотива, накарал младото момиче да нападне с нож и да души своята баба, твърди вестник „Труд“, позовавайки се на собствени източници.

Проверява се и друга версия – че внучката искала да се премести да живее в бабиния апартамент в кв. “Изток”, но Донева не искала и да чуе, защото се бояла, че ще я пратят в старчески дом.

И това е можело да стане повод за разправия, но ако се потвърди, че момичето е вземало наркотици и има диагноза шизофрения, тогава няма как да се говори за мотив – престъплението е извършено от болен човек, без да е било замисляно, подготвяно и без конкретна причина.

Не изпускай тези оферти:

Напълно била опровергана и друга версия, която бе разпространявана от някои сайтове в четвъртък, че Донева и близките ѝ имали скандали за имоти в САЩ.

Днес все още нямаше повдигнато обвинение срещу заподозряната внучка, която в момента се намира в психиатрия. Засега е следствена тайна дали е намерен ножа, с който е извършено кървавото престъпление. До дни наблюдаващият прокурор следва да реши за привличане към наказателна отговорност и за назначаване на психиатрична експертиза, която да установи дали 18-годишната е вменяема.

Тялото на 79-годишната актриса, обичана от няколко поколения българи, бе намерено в дома ѝ в блок 1 в столичния квартал “Изток”. От два месеца Виолета Донева живеела сама, след като починал вторият ѝ съпруг Атанас Грънчаров. Според съседи близките ѝ идвали често да я виждат, пристигала и жена, която я извеждала на разходка. Но хората не знаеха дали и колко често при Донева е гостувала внучката ѝ.

“Допреди 5-6 години актрисата и мъжа ѝ живееха в САЩ, но се прибраха. Чувало се е, че са били там при роднини, но къде и как са живели там, ние нямаме представа”, разказа комшийка от блок 1. Тя потвърди, че на няколко пъти в дома са идвали полицаи на огледи, но не беше чувала някой от хората в близките апартаменти да са участвали като поемни лица.

В артистичните среди и вчера говореха със скръб за трагичната смърт на Виолета Донева, за която мнозина актьори и режисьори са запазили добри спомени от съвместната им работа в киното, театъра и телевизията.

Завладява публиката с ролята си на Мария от „Обич“

Виолета Донева завладява публиката с филма “Обич” (1972 г.), режисиран от първия ѝ съпруг Людмил Стайков. Лентата е създадена по едноименния роман “Обич” на Александър Карасимеонов, и Виолета в ролята на красивата Мария си партнира с любимеца на няколко поколения Стефан Данаилов. Снима се близо 20 филма, сред които са “Завръщане в Рим”, “Мигове в кибритена кутия”, “Смъртта на артиста”, “Криминална песен” и други.

Виолета Донева е родена е в Петрич на 7 септември 1943 г. Внучка е на юриста и политик Стефан Стефанов. Баща ѝ, капитан Павел Джингаров, е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения Народен съд, когато е на 33 г., а Виолета е още бебе. Чак десетилетия по-късно офицерът е реабилитиран. Вторият ѝ баща е актьорът Кирил Донев. Донева завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1966 г. със специалност актьорско майсторство и Телевизионна журналистика – СУ “Климент Охридски” – факултет по журналистика.

Виолета Донева в сцена от филма “Обич”, където партнира със Стефан Данаилов. (1972 г.)

Работи най-дълго във Военния театър – от 1967 до 1993 г., след това общински театър “Възраждане” и Театър 199. Директор е на театър “Възраждане” от 2008 до 2010 г. Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1973 г. През 80-те и 90-те години Донева участва в дублажите на филми и сериали за Канал 1 и Мулти Видео Център.

Води ежеседмична рубрика във вестник “Стандарт”. Превежда пиесите “Жената от морето” на Хенрик Ибсен, “Любовни писма” на Албърт Гърни, “Някой зад вратата” на Едвард Радзински.

От години актрисата не се изявява на сцената. Тя е обявена за “заслужил артист” през 1974 г. и е носителка на орден “Кирил и Методий” II степен. Напуска театъра в пика на славата си, след като нейни колеги подават жалба срещу нея, че е задигала техни лични вещи. Гръмва грандиозен скандал, при който се твърди, че Виолета Донева е клептоманка.

Опозорена, тя се оттегля от активна дейност, а малко след това се развежда и с режисьора Людмил Стайков, с когото имат син. По-късно се омъжва за баскетболиста Атанас Грънчаров, с когото се познават от деца.

Първата главна роля на Виолета Донева е в “Двама под небето” на Борислав Шаралиев. През 1963 г. се снима във филма на Кирил Илинчев по романа на Георги Марков “Анкета”, а през 1970 г. за втори път работи с Борислав Шаралиев в “Сбогом, приятели”.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нещо страшно е! Полиция скова София: 7000 изгърмяха, над 100 са арестувани
Next: Черна неделя. Ето кой се оказа убитият при масов бой по време на купон в Пловдив

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.