Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкритие: Руски наемници са натоварени да отстранят Иван Гешев
  • Новини

Разкритие: Руски наемници са натоварени да отстранят Иван Гешев

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2022
geshashasvav.png

Преди десетина дни срещу Иван Гешев е отправена заплаха за живота от група руските хакери1. Държавната агенция национална сигурност разследва получената заплаха за живота на главния прокурор.

Източник от ДАНС сподели, че преди седмица на електронната си поща Иван Гешев е получил съобщение на руски език, в което е заплашен да бъде отстранен, съобщава „Разкрития.ком“.

Това не е първият подобен случай на отправяне на заплахи срещу държавни лица и представители на прокуратурата, като срещу Гешев е поредният пети случай.

Имейлът е от лице, заявило принадлежност към руската хакерска група KillNet.

Не изпускай тези оферти:

Преди десет дни същата тази група нанесе масирани DDoS атаки на няколко уебсайта на държавни институции.

Ако вземем предвид евроатлантическите нагласи на политическия елит в България, не може да не обърнем внимание на факта, че именно Иван Гешев е единственият, който попада персонално под заплахите на руските хакери.

Преди време руските онлайн терористи публикуваха в своя официален Telegram канал съобщение до Иван Гешев, в което отново отправят заплахи срещу главния прокурор, и то ден, след като националното следствие образува дело за кибератаките над сайтове на български институции което доведе до разкриване на извършилия DDos атаките в рамките на един ден.

Още от Гешев:

„ДП“ може да означава всичко. Тук въпросът е защо изчезна публичен ресурс около 7 милиарда и какви са причините за това, а не някакви подробности с цел да се извлече някаква жълтина. Аз не мога да гадая кой е ДП“. Така отговори главният прокурор Иван Гешев пред Би Ти Ви на въпрос знае ли какво означават инициалите, попадащи в материали по делото за фалита на Корпоративна търговска банка.

На 20 октомври в интервю за „Капитал“ Гешев заяви, че това може да е съкращение на „държавно предприятие“. Днес отново повтори, че кредитите на Пеевски към банката са проверени и те са издължени. Традиционно при споменаването на санкционирания от глобалния закон „Магнитски“ депутат от ДПС, Гешев реагираше като размиваше темата, започвайки да изброява други имена. Той пръв каза името на Пеевски с обяснение, че не го е страх да го направи и призова водещата Мария Цънцарова също да го казва.

По повод негови думи, че чрез КТБ Цветан Василев и още трима души формално са управлявали държавата, Гешев днес не успя да се сети кои останалите трима. Управлението, по думите му, било с нелегитимни механизми за нерегламентирано влияние върху политици, но паметта му не бе добра и когато бе попитан за имена на политиците.

„Разследвано е абсолютно всичко и това ще стане ясно за всеки един журналист, когато влезе и присъства на съдебното заседание, защото делото „КТБ“ е в съдебна фаза“, заяви Гешев, а след това поиска да се говори за сериозните неща, а не за неща, които приличали на клишета.

На редица въпроси по конкретни разследвания той избегна да отговори, защото не можел да наблюдава всички разследвания и проверки. Знаеше обаче, че над Георги Семерджиев, който след шофиране под въздействието на амфетамини, причини катастрофа, след която уби две млади жени, прокурорски чадър нямало. Оказа се запознат и настоятелен да се говори за престъпления по селата, защото не можело само три казуса да са важни.

По повод проверката за това какво е имало в чекмеджетата от спалнята на бившия премиер Бойко Борисов, той обяви, че делото е пред приключване, както и това за пране на 5 млн. евро, в което връзка би могъл да има отново Борисов. Засмя се на въпрос коя е Мата Хари, отвръщайки сериозно ли е питан това.

„Няма недосегаеми хора и хора, които не следва спрямо тях да се реализира наказателна отговорност, ако са налице съответните законови основания. Никой няма да бъде покровителстван, никой няма да бъде защитаван, а ще спазваме закона. Това е разделителната линия“, каза днес Гешев.

Още в началото на разговора той направи заявка, че няма да коментира политически теми, но попитан за срещите в парламента, които провежда (през тази седмица се срещна с ГЕРБ, ДПС и „Български възход), каза, че не харесва политическите сили, които няма да се срещнат с него. Отказ за среща вече дойде от „Демократична България“, а оставката му искат още „Продължаваме промяната“ и БСП. В течение на разговора той опита да се коригира – не харесвал никоя политическа партия и се чудел за коя да гласува. По повод оставката за пореден път заяви, че няма да я подаде, а призивите за нея идвали от наследници на комунистическата номенклатура.

През последната година пък вече имало диалог с президентството, за разлика от такъв с политическите партии. За влизането на прокуратурата в президентството и това има ли осъдени две години и половина по-късно, Гешев заяви, че прокуратурата се ръководи от закона, а съдът постановява определени присъди

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хора падат като домино! Трагедията в Сеул става все по-страшна, жертвите се множат главоломно
Next: Кардиолог споделя, че всички пият вода погрешно. Ето кога трябва да го правите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Радев с първи думи след тайната визита на Буданов в София
  • Борисов не издържа след новината от Тръмп за милиони тонове дизел: Предупредих, че е груба грешка!
  • Борисов се появи и съобщи за голяма…
  • Десислава Банова-Плевнелиева: Шокиращо беше да прочета, че съм починала
  • Неочаквано: Доц. Бацелова не стигна до студиото на bTV, отправи предупреждение
  • Започват масови проверки на пенсионери – вижте дали сте сред засегнатите
  • Първата буква на фамилията ти разкрива каква сила си наследил от рода си: Открий своето скрито качество!
  • Когато добротата се появи без предупреждение
  • Дъщеря ми беше само на осемнайсет, когато почина при раждането
  • След смъртта на съпруга ми мислех, че няма по-голяма болка от това да го загубя

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.