Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гущеров размаза Майбаха в тежка катастрофа
  • Новини

Гущеров размаза Майбаха в тежка катастрофа

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2022
gushaushuasha.png

Милионерският наследник Християн Гущеров потроши поръчковия си „Мерцедес Майбах“ в безумна катастрофа с автобус на столичния градски транспорт, предизвикана от него самия на бул. „Братя Бъкстон“, научи „Уикенд“ от очевидци на пътно-транспортното произшествие, случило се преди десетина дни.

Близки до съпруга на плеймейтката Светлана Гущерова също потвърдиха за нелепата катастрофа, която за щастие се е разминала само с материлни щети.

Произшествието с лимузината, шофирана лично от Християн Гущеров, се е случило привечер, на пресечката на столичния бул „Братя Бъкстон“ с ул. „Мастор Миленко Радомирец“.

Овалният баровец се движил в крайната дясна лента заедно с половинката си Светлана, следван от джип с охранители. Гущеров обаче не съобразил, че движещия се пред него в съседното пътно платно автобус по линия №63 ще прави завой и е в средната лента заради габаритите си. Така,

Не изпускай тези оферти:

вместо да натисне спирачките и да изчака

автобуса да завие, милионерът се озовал точно на пътя на рейса, игнорирайки предупредителния клаксон на охранителите си от джипа. В следващия момент автобусът се забил в задната част на тузарската лимузина „Мерцедес Майбах“, струваща близо 500 000 лева.

„Щетите по мерцедеса са за десетки хиляди левове, но колата е застрахована. Ремонтът обаче ще отнеме поне 2-3 месеца, тъй като оригиналните части и детайли се поръчват единствено от Германия“, коментираха близки до Християн Гущеров.

Според думите на очевидци на сблъсъка между майбаха и автобуса, веднага след катастрофата милионерът опитал да изкара виновен шофьора на рейса – онзи не бил подал мигач, че ще завива. Обяснението му обаче не минало пред пристигалите малко по-късно полицаи.

„Не се возя в автобуси и не зная маршрутите им“,

вдигнал ръце Гущеров на упрека на един от катаджиите, че е трябвало да изчака автобуса да завие, тъй като габаритите му са големи и не му позволяват да вземе завой надясно от крайна дясна лента. Все пак Гущеров се съгласил безропотно да даде тест за алкохол и наркотици, които се оказали отрицателни.

Сблъсъкът с автобус не е първият транспортен инцидент, в който попада Християн Гущеров, припомнят паметливи. На 20 януари 2018 г. той беше арестуван заедно с още шестима души, след като участва в зрелищно

пътно меле и последвал масов бой.

Според полицейското разследване оттогава, Гущеров и възлюбената му Светлана били в „Домби бар“ в центъра на София и в заведението се сблъскали с люлинска крими банда, ръководена от братята Боксовете. Охранителите на Гущеров съумели да го изведат от бара и да го натоварят в джипа.

Люлинци обаче ги подгонили с два автомобила. Настигнали ги след бул. „България”, малко преди оживеното кръстовище на „Бояна”. Свидетели на екшъна стават патрулиращи полицаи от Шесто РПУ. Ченгетата веднага викат още патрулки за подкрепление. За да избегне ареста си, видимо пияният и неадекватен според полицейските служители

Християн Гущеров пробва да избяга,

като при маневра блъска на заден ход с джипа си един от полицейските автомобили. Впоследствие Гущеров отказва да даде проба за алкохол и наркотици, както и личните си документи за проверка и е тикнат в ареста.

А един от задържалите го полицаи първоначално свидетелства, че Християн му е посегнал, но след това заличава написаното в рапорта си.

Така Гущеров-джуниър се отърва от дело за хулиганство с особена дързост и бе санкциониран единствено като нарушител на Закона за движение по пътища – остана без шофьорска книжка за 2 години и плати глоба от 2000 лева.

Нападателите на милионерския наследник също се разминаха без сурови присъди.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Етикетът, който всеки трябва да знае в заведение, ако иска да не се изложи
Next: От 25 години отшелник живее в пещера с кучето си. Всеки, който влезе там, остава без думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.