Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Издадоха кой е големият победител в Игри на волята
  • Новини

Издадоха кой е големият победител в Игри на волята

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
volqtlalstas.jpg

Сърбинът Алекса Ерски е големият победител в „Игри на волята“, издават запознати. Упоритият сърбин е шампион по борба и още от началото на формата прави заявка за един от най-силните играчи този сезон.

Той е споделял многократно, че много харесва страната ни – не само заради българската си приятелка Елица Янкова, а и заради красивата ни природа.

Алекса е силно разочарован от сръбската федерация по борба, защото тази година трябвало да представи държавата си на голямо състезание, но от спортната организация взели решение да изпратят друг. „Седем години съм шампион на Сърбия, но те избраха друг човек“, ядосва се Ерски.

И допълва: „Приех го много тежко, защото се подготвях половин година, а не получих шанс. „Игри на волята“ ще бъде моето европейско първенство. Аз съм супер мотивиран. Победата в шоуто за мен би означавала много!“.

Не изпускай тези оферти:

Запознати твърдят, че той наистина е осъществил намеренията си, защото си е тръгнал като победител след финалната битка, пише “Уикенд”.

Михаела и Георги се изправиха един срещу друг в елиминационен дуел на Арената на “Игри на волята: България”. Изходът от тежката многокомпонентна битка определи кой от тях напуска състезанието завинаги. Въпреки убедителното начало за Михаела и страхотното гребане, тя изостана в останалите елементи по трасето. Георги спечели битката с голяма преднина и прибави още 100 златни гроша към богатството си.

“Всеки е дошъл тук, за да стигне до финал. Аз също и да, съжалявам, че си тръгвам от “Игри на волята”, но съм горда с това, че отпадам от много достоен участник.

Пожелах си го, получих го и си тръгвам с гордо вдигната глава!” – сподели Михаела след битката, която я изпрати у дома. Пред съперника си Георги тя разкри проблемните взаимоотношения в племето на Безстрашните и изяви съжаление, че изоставя най-близкия си човек Ралица.

Малко по-рано Гого и Генчо от Непобедимите се противопоставиха в първа битка на съюзниците в опит да извоюват предимство на своите съплеменници.

Безстрашните заподозряха стратегия в избора на Михаела, която определи Гого като най-достоен играч в племето, но той не успя да оправдае доверието ѝ. Генчо се открои като по-добър съюзник, което му спечели 30 гроша и предимство за Георги в елиминационния двубой.

Предишната вечер Непобедимите се събраха край огъня на племенния съвет, за да определят кой ще е вторият номиниран играч за седмицата. Служебният имунитет на новите попълнения остави само 4-ма души, за които племето имаше възможност да гласува.

Най-много номинации от своите съотборници събра Георги, който отказа предложението на водещата Ралица Паскалева да използва грошовете си за допълнителни гласове.

Любовта между Георги и Фейгин пламна по нов, по-силен начин, след като двамата се събраха в племето на Непобедимите.

Георги излезе на Арената със силно желание за победа, за да се върне обратно при състезателката по фигурно пързаляне. Неговото победоносно завръщане искрено зарадва Фейгин и Генчо, които очакваха съплеменника си с нетърпение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смесих лимони с чесън и забравих за кръвни съсиреци и холестерол! Всеки ден благодаря на аптекарката за рецептата
Next: Майката, родила 69 деца, която завинаги ще остане в историята на света – заслужава си да знаете нейната история

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.