Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Издадоха кой е големият победител в Игри на волята
  • Новини

Издадоха кой е големият победител в Игри на волята

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
volqtlalstas.jpg

Сърбинът Алекса Ерски е големият победител в „Игри на волята“, издават запознати. Упоритият сърбин е шампион по борба и още от началото на формата прави заявка за един от най-силните играчи този сезон.

Той е споделял многократно, че много харесва страната ни – не само заради българската си приятелка Елица Янкова, а и заради красивата ни природа.

Алекса е силно разочарован от сръбската федерация по борба, защото тази година трябвало да представи държавата си на голямо състезание, но от спортната организация взели решение да изпратят друг. „Седем години съм шампион на Сърбия, но те избраха друг човек“, ядосва се Ерски.

И допълва: „Приех го много тежко, защото се подготвях половин година, а не получих шанс. „Игри на волята“ ще бъде моето европейско първенство. Аз съм супер мотивиран. Победата в шоуто за мен би означавала много!“.

Не изпускай тези оферти:

Запознати твърдят, че той наистина е осъществил намеренията си, защото си е тръгнал като победител след финалната битка, пише “Уикенд”.

Михаела и Георги се изправиха един срещу друг в елиминационен дуел на Арената на “Игри на волята: България”. Изходът от тежката многокомпонентна битка определи кой от тях напуска състезанието завинаги. Въпреки убедителното начало за Михаела и страхотното гребане, тя изостана в останалите елементи по трасето. Георги спечели битката с голяма преднина и прибави още 100 златни гроша към богатството си.

“Всеки е дошъл тук, за да стигне до финал. Аз също и да, съжалявам, че си тръгвам от “Игри на волята”, но съм горда с това, че отпадам от много достоен участник.

Пожелах си го, получих го и си тръгвам с гордо вдигната глава!” – сподели Михаела след битката, която я изпрати у дома. Пред съперника си Георги тя разкри проблемните взаимоотношения в племето на Безстрашните и изяви съжаление, че изоставя най-близкия си човек Ралица.

Малко по-рано Гого и Генчо от Непобедимите се противопоставиха в първа битка на съюзниците в опит да извоюват предимство на своите съплеменници.

Безстрашните заподозряха стратегия в избора на Михаела, която определи Гого като най-достоен играч в племето, но той не успя да оправдае доверието ѝ. Генчо се открои като по-добър съюзник, което му спечели 30 гроша и предимство за Георги в елиминационния двубой.

Предишната вечер Непобедимите се събраха край огъня на племенния съвет, за да определят кой ще е вторият номиниран играч за седмицата. Служебният имунитет на новите попълнения остави само 4-ма души, за които племето имаше възможност да гласува.

Най-много номинации от своите съотборници събра Георги, който отказа предложението на водещата Ралица Паскалева да използва грошовете си за допълнителни гласове.

Любовта между Георги и Фейгин пламна по нов, по-силен начин, след като двамата се събраха в племето на Непобедимите.

Георги излезе на Арената със силно желание за победа, за да се върне обратно при състезателката по фигурно пързаляне. Неговото победоносно завръщане искрено зарадва Фейгин и Генчо, които очакваха съплеменника си с нетърпение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смесих лимони с чесън и забравих за кръвни съсиреци и холестерол! Всеки ден благодаря на аптекарката за рецептата
Next: Майката, родила 69 деца, която завинаги ще остане в историята на света – заслужава си да знаете нейната история

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.