Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 22-г студентка изчезна в компанията на бандита Пампи, майка й я издирва: Сякаш някой й диктуваше
  • Новини

22-г студентка изчезна в компанията на бандита Пампи, майка й я издирва: Сякаш някой й диктуваше

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
stusdasndnasndas.jpg

Майка от Благоевград трети ден търси отчаяно дъщеря си Полина. 22-годишната студентка изчезнала мистериозно в петък, съобщава struma.com.

Тръгнала на лекции и повече не се върнала. Забелязана е в компанията на криминалнопроявения рецидивист Пламен Иванов, с прякор Пампи. Снимка на Полина и мъж до нея обикаля Фейсбук. Разпознахме на фотоса наркодилъра Пампи и се свързахме с майката на Полина, ето какво ни каза.

„Тръгна на лекции, всичко беше наред, но не се прибра в петък, през сълзи разказва ужасената жена.

Предполагам, че този я е завлякъл в Гърция, защото ми се обади веднъж и каза, че е добре, но сякаш някой и диктуваше какво да говори. Знаете ли кой е този човек на снимката – Пламен – Пампи, можете да си представите какво може да се случи с детето ми.

Не изпускай тези оферти:

Тя наскоро излезе от болница, не е добре. Лесна жертва може да стане. Днес звънях и се включи гръцки оператор. Моля всички, които имат информация да ми се обадят. Детето ми е в опасност.

Депозирах жалба във второ управление на МВР, надявам се и те да търсят, проплака силно разтревожената майка, уплашена, че дъщеря и е видяна с Пампи.

Изданието припомня: Само преди около месец в подлеза при Второ основно училище в Благоевград бе арестуван с хероин Пламен Иванов -Пампи.

Рецидивист, сериен нападател и грабител на жени, крадец и наркодилър. Преди години той извърши пет нападения и грабежи на жени в кварталите „Запад“ и „Ален мак“ в областния център, служейки си със сила и заплахи. Част от жените бяха удряни и ритани, докато Пампи успее да открадне чантите им.

Последното нападение над жена бе жестоко. Нападнал жертвата си във входа на блок, ритал я по главата и я влачил за косата, докато успее да грабне чантата и.

Лежа в затвора, а в богатото си кримидосие има и присъди за наркотици и кражби. Има 4 условни осъждания.

Майката на Полина е силно уплашена. Умоляваме всички, които имат информация или са видели Полина в петък да се свържат с близките и на тел: 0885 968 513

Още подобни новини:

ОДМВР-Перник издирва 81-годишната Венка Спасова Мартинова.

Жената е напуснала дома си в пернишкото с. Големо Бучино на 19 октомври и оттогава е в неизвестност. Венка Мартинова е висока около 160 см, телосложението й е слабо и е с напълно бяла коса. Облечена е с черно яке, шарена жилетка и дълга тъмна пола.

Призовава се всеки, който има информация за жената, да се обади на тел. 112 или в най-близкото поделение на МВР.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Години наред живях в мъки, докато един дядо не ми даде тази рецепта за болки в ставите
Next: Филип Аврамов с първи думи след личната трагедия: Изпаднах в дупка! Сринат съм

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.