Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шокиращ скандал във ФЕРМАТА
  • Новини

Шокиращ скандал във ФЕРМАТА

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
skndnasdlasdlasd.png

Нов скандален повод за възмущение се появи в известното риалити

Общата култура на участниците във „Фермата“ е доста под нивото на язовир Диканя, близо до който тази година върви битката за голямата награда от 100 000 лева.

Много от претендентите за голямата награда никога не са чували за популярни личности като покойния авангардист Христо Явашев-Кристо, актьора Григор Вачков и писателя Георги Марков.

Липсата на елементарни знания лъсва при всеки тест с въпроси за България. При последния куиз полицаят Евгени и домакинята Аксения чистосърдечно признаха, че за пръв път чуват за световноизвестния Кристо, който приживе опакова сградата на Райхстага в Берлин и най-стария парижки мост Пон Ньоф.

Не изпускай тези оферти:

Преди това бившият хандбалист и настоящ строител Калин се изцепи, че името на големия български актьор Григор Вачков, прочут с изключителните си роли в киното и театъра, не му говори абсолютно нищо.

„Аз съм роден през 1987 година, къде да го чуя?“, вдигна рамене той.

Пчеларят Яни, познат от третия сезон на предаването, също блесна с незнание. Във „Фермата“ той за пръв път разбра за съществуването на българския писател и дисидент Георги Марков, който е преследван от Държавна сигурност и умира след покушение в Лондон.

Участниците във Фермата са били принудени да спят на 2 градуса студ навън.

Чаровната Мирела, с чието напускане настроението в аграрното риалити „Фермата“ рязко спадна, разкри защо изобщо е влязла в предаването.

„Не съм влязла, за да печеля. Исках да си почина от всекидневието“, обясни участничката.

„Влязох да си правя кефа“, каза чистосърдечно Мирела. „Подцених състезателния елемент във „Фермата“, призна усмихнатата бургазлийка пред bTV.

Както повечето участници, вече напуснали „Фермата“, и Мирела призна, че в началото условията са били много сурови. „Спахме при 2 градуса навън, всеки си имаше здравословни проблеми“, разказа тя за най-тежкия момент от живота в стопанството.

Продуцентите на „Фермата“ Иван Христов и Андрей Арнаудов официално ще представят четвъртия Алманах от емблематичната поредица. Това ще се случи на 1 ноември в Сердика център, в компанията на всички герои от „Фермата“ 8. Именно там ще бъде изградена импровизирана арена на дуелите, победителите от която ще се сдобият с копия от книгата. На премиерата феновете на шоуто ще могат да се срещнат лично със своите любими участници и да получат снимка или автограф.

„Алманах – Природните богатства на България“ ще ви разкрие изобилието, с което природата е дарила нашата родина, от разнообразието на диворастящите гъби, през лечебните растения до уникалността на минералните извори и находища с лечебна кал. На страниците на тази книга читателят ще намери изчерпателни описания и на над 130 диворастящи гъби, над 70 лечебни растения и над 40 минерални извора, както и тяхното приложение при лечението на различни заболявания. Безценен подарък и идеално допълнение към семейната библиотека на всеки българин.

Книгата има енциклопедична стойност и е на издателство Booktrading. От утре (1 ноември) може да бъде открита в цялата търговска мрежа, както и онлайн на сайта на издателството.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До всички пенсионери: Имаме важни новини за Вас на 1-ви ноември
Next: Прокълнати подаръци: 10 неща, които никога не трябва да подарявате на рожден ден – внимавайте

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.