Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ММА боецът Александър Писарев почина след натравяне
  • Новини

ММА боецът Александър Писарев почина след натравяне

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
pisaigasigas.png

Кадър Туитър

Бившият ММА боец Александър Писарев е починал след натравяне с диня на 33 години, съобщава телеграм каналът Mash, позовавайки се на треньора на спортиста Магомед Камилов, предаде Новини.бг.

Писарев и съпругата му почувствали симптоми на отравяне на 30 октомври, след което са били настанени в болница.

Два дни лекарите се борят за живота на спортиста, но на 1 ноември Писарев издъхва в лечебното заведение. Според руски медии Писарев е починал в съня си, след като медиците са установили, че страда от редица хронични заболявания.

Не изпускай тези оферти:

Писарев е шампион на Москва по ръкопашен бой, шампион на Москва по граплинг, шампион на Централния федерален окръг по ММА и финалист на Европейското първенство по ММА.Съпругата на Александър Писарев продължава да е под лекарско наблюдение.

Още криминални новини:

69-годишен бивш миньор загина при катастрофа по пътя между село Ковачево и град Раднево. Сигналът за фаталния инцидент е постъпил в местното РУ „Полиция“ около 12,50 часа на 31 октомври.

При пристигане на мястото на инцидента униформените са установили, че загиналият е бил зад волана на спрян по административен ред лек автомобил „Мицубиши“. При първоначалния оглед не са установени данни за участие на друго превозно средство в катастрофата.

В РУ-Раднево е образувано досъдебно производство по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК. Тепърва ще се установява дали починалият водач е карал под влияние на алкохол или дрога.

Същият ден на територията на Старозагорска област са регистрирани още два пътни инцидента и двата са в Казанлък, пострадали са 76-годишен водач на лек автомобил „Мерцедес“ и 38 – годишен велосипедист, пострадалите са хоспитализирани в здравни заведения, но няма пряка опасност а живота им.

Още криминални новини:

Арестът на пиара на ГЕРБ Севделина Арнаудова е незаконен. Това реши Административният съд в София, след като остави в сила решението на долната инстанция, според което заповедта за задържане на Арнаудова е постановена при съществени нарушения.

Решението идва след жалба на МВР срещу определението на Софийски районен съд, който в края на юли също обяви ареста за незаконен. МВР трябва да плати разноски в размер на 480 лева.

Припомняме, че на 17 март бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов и медийният съветник на ГЕРБ Севделина Арнаудова бяха задържани в ареста, а на следващия ден бяха освободени без да им бъде повдигнато обвинение.

Те бяха отведени от полицията по повод образувано производство за изнудване, свързано с бизнесмена Васил Божков. Впоследствие те обжалваха пред съда полицейските заповеди, с които бяха задържани. Тази на Борисов беше отменена на две инстанции като незаконна. Досега заповедите за Арнаудова и Горанов също бяха отменени от районния съд, като решението за бившия министър отново се обжалва пред горестоящия съд.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Продължават с увеличаването на минималната заплата, ето как ще става
Next: Жена слезе от кола, обясни, че изпитва болки, седна на задната седалка и почина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.