Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убийци на тромбите: Продукти, които пазят от кръвни съсиреци
  • Новини

Убийци на тромбите: Продукти, които пазят от кръвни съсиреци

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
ubiiciaciaiscas.jpg

Вероятно всеки човек е чувал за кръвните съсиреци и тромбозата, но не всички осъзнават колко опасни могат да бъдат те. Тромбът е отговорен за развитието на такива фатални заболявания като инфаркт на миокарда и исхемичен инсулт.

Кардиолозите обвиняват холестерола за всички проблеми. Смята се, че сърдечните атаки са причинени от нарушения на сърдечния ритъм, които се дължат на стесняване на артериите в резултат на натрупването на холестеролни плаки.

Но последните научни данни сочат, че убиването на човек не е от холестерол. Той може да бъде убит от тромб, който се образува върху холестеролна плака в артериите.

Образуване на тромби

Не изпускай тези оферти:

Тромбозата в кръвта вероятно е единственият сериозен симптом, определящ дали ще получите инфаркт, инсулт или увреждане на кръвоносни съдове. Степента на опасност се определя от тромботичните фактори: вискозитет на кръвта, гъстота и лепкавост, склонност за образуване на кръвни съсиреци и тяхното нарастване.

Всички тези фактори до голяма степен се определят от храненето. Една от тях е колко тромбоцити (най-малките кръвни клетки) са склонни да се натрупват, образуват кръвни съсиреци и се придържат към стените на кръвоносните съдове.

Друг фактор е количеството фибриноген, протеин, който е сурова суспензия за кръвни съсиреци. Високото съдържание на фибриноген в кръвта е най-важният признак на сърдечни заболявания и удари.

Важна роля играе фибринолитичната система, която разрушава и разтваря ненужните и опасни тромби. Степента, в която тази система е активна, както и нивото на фибриноген, са важни детерминанти на сърдечните заболявания, смята д-р Виктор Гуревич, кардиолог от Харвард.

Експерименти потвърждават основният ефект от храненето върху развитието на сърдечни заболявания и връзката с тромботични фактори, а не с холестерола в кръвта

Още рецепти:

Космите могат да бъдат наистина досадни. Точно ги премахваш, те се появяват отново.

Въпреки това, не винаги се използва обикновена бръсначка, а има и другите методи, които ще дават трайни резултати. Трябва да се има предвид, че когато сте започнали да ги бръснете, ще трябва да сменяте редовно ножчетата (особено тези за еднократна употреба)

Трябва да знаете, че проблемът може да се реши по съвсем естествен начин.

Съставките, необходими за това премахване, са много полезни и добре ще ви дойдат.

Както е представено в този клип е много ефективно. Това ще даде повече трайни резултати и няма да имате много време да мисллите за обезкосмяване. Все още е необходимо да се следи как се прави, така че да няма грешка.

Смесвате съставките, като използвате съотношение 2/5 пудра Танака и 3/5 масло Кусумба (които можете да си купите само по интернет). Разбивате до еднородна смес и полагате на мястото, което желаете. Масажирате за 5 минути, а след 2 часа изплаквате.

Междувременно, премахвате всякакви косми, които се появяват. Трябва да правите процедурата всеки ден в продължение на няколко седмици и ще забележите първите резултати.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вaнгa e убeдeнa, чe къcмeтът идвa в къщaтa c пoмoщтa нa тeзи пpeдмeти
Next: Въpхoвнo cвинcкo пeчeнo зa Кoлeдa – aкo иcкaтe дa ce peжe кaтo мacлo и дa e coчнo, ТОВА e peцeптaтa

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.