Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аналгин и йод при болки в ставите и гърба. Ето какво да направите
  • Новини

Аналгин и йод при болки в ставите и гърба. Ето какво да направите

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
analgalgasinasn.jpg

Аналгин и йод при болки в ставите и гърба

Това е рецептата на баба ми, която я правеше, когато „я въртяха“ ставите (така казваше тя, а това означаваше, че я болят), за да облекчи болката.

Рецептата е наистина проста, но много ефективна. Реших да я споделя с вас, ако на някой му потрябва.

Ако имате болки в ставите, имате усещане за „тежест“ в краката, стари наранявания и други подобни – тази смес може да замени скъпите гелове и кремове.

Не изпускай тези оферти:

Необходими съставки:
300 мл. алкохол (или ракия)
100 мл. йод
10 таблетки аналгин (аспирин)

Приготвяне:
Смесете алкохола с йода и добавете стритите таблетки аналгин.

Разклатете бутилката или буркана и го оставете на тъмно за 21 дни. След като този период изтече може да използвате средството.

Употреба: Мажете болните места или нанасяйте компрес. Не пийте!

Това средство помага за лечение на артрит, остеоартрит, болки в гърба и всичко, свързано със ставите, костите и мускулите.

Още рецепти:

Нашето семейство отдавна е скептично настроено към незалепващите покрития на съдовете. Имаше (и все още има) толкова много слухове за тях, че понякога те е страх не само да не ги надраскаш, но и изобщо да ги пипнеш с шпатула. Най-удивителното е, че за да не загори храната, трябва да прибягвате до трикове дори когато използвате тигани с тефлон.

Както се оказа, незалепващото покритие не спасява от прегаряне, а само от залепването на храната по повърхността. И това се вижда най-добре в този пример с най-обикновените бъркани яйца. В тази статия ще научите защо винаги слагам кубчета лед в тигана всеки път, когато пържа яйца .

кубче лед в тигана
Пържене с лед

В миналото, когато правех омлет или бъркани яйца, винаги се сблъсквах с проблема с равномерното изпичане. Харесва ми, когато белтъкът е равномерно изпечен отгоре, отдолу не загаря, а жълтъците остават течни.

неравномерно пържене

Това обаче е невъзможно, поне на мен никога не ми се е получавало – или изгаря отдолу, или остава сурово отгоре, или пък жълтъкът се втвърдява напълно. Някои решават проблема като сложат капак и намалят температурата, но това значително забавя времето за готвене, а сутрин имаш най-много 10-тина минути за приготвяне на закуската.

Е, аз открих своя трик за равномерно приготвяне на яйцата, при това за нула време – просто пуснете кубче лед в тигана!

шепа лед
Как да гарантираме, че яйцето няма да загори

И това се отнася не само за бърканите яйца, но и за други пържени храни. Омлети, кюфтета, пържоли, риба и дори чийзкейкове попадат в тази категория. Това важи особено за ястия, които са известни с това, че нямат време да се изпекат отвътре.

Ако добавите малко вода и покриете тигана с капак, пространството вътре ще се запълни с пара и процесът на готвене ще се ускори. Самото ястие няма да изгори по този начин и ще започне да се готви по-равномерно: отдолу – благодарение на тигана, отгоре – поради ефекта на парата.

Защо лед? Проблемът е в несъвместимостта на вода и масло. По-точно вода и врящо олио. Вероятно сте чували за този експеримент по физика повече от веднъж и може би дори сте го виждали. Ако добавите малко вода към горещ тиган с олио, то веднага започва да съска, да пука и рискувате изгаряне.

Първо, това е доста опасно. Второ, малко хора искат да мият печка, опръскана с мазнотия. Вместо това просто вземете кубче лед и го поставете върху пържените яйца. Водата ще започне да се изпарява равномерно с минимален контакт със самото олио.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Въpхoвнo cвинcкo пeчeнo зa Кoлeдa – aкo иcкaтe дa ce peжe кaтo мacлo и дa e coчнo, ТОВА e peцeптaтa
Next: Климатологът Рачев ни разказа играта: Необикновена зима се задава

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.