Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Жестока катастрофа с кола и автобус, има жертви и ранени
  • Новини

Извънредно! Жестока катастрофа с кола и автобус, има жертви и ранени

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
jeotastkasktast.png

Тежка катастрофа край Дупница. Ударили са се лек автомобил „Фолксваген“ и автобус. Инцидентът е станал около 12 часа в сряда на пътя между село Овчарци и Сапарева баня. Съобщиха пред „Телеграф“ от полицията в Кюстендил.

На място са загинали шофьорът на леката кола и един от спътниците му. Други двама са пострадали. Те са транспортирани от екипи на Спешна помощ за оказване на медицински грижи.

Местопроизшествието се обслужва и в момента от екипи на РУ Дупница, пожарната и медици. По случая започнато следствено дело.

Още подобни новини:

Не изпускай тези оферти:

Популярният актьор завел дъщеричката си Кати в Анталия, където искал да прекарат няколко дни заедно. Много от нещата обаче протекли изцяло наопаки, сподели той в подкаста на Тото от група „Скандау“ в Youtube.

Неприятностите започнали още с пристигането, когато установил, че хотелът и стаята въобще не изглеждат както на снимките в обявата, наложило се да я сменят, а на всичкото отгоре автобус блъснал таксито, в което пътували.

„Реших това лято да отидем в чужбина само двамата. В един от най-големите аквапаркове в Европа – The Land of Legends в Анталия. Бяхме 3-4 дни. Как започва премеждието в Турция – запазил съм някаква квартира, която я дават на снимките с хубава поляна, в далечината се вижда морето, с някаква верандичка.

Радваме се. Пристигаме на летището, взимаме си едно такси и тръгваме за там. Но пристигаме в един квартал, който е ужас. Военна обстановка нищо не е. Всичко е разрушено, строи се наново, няма пътища, всичко е в дупки. Викаме си: „Ние тука ли сме, верно?“. Ужасяваща история. Самата кваритра не е лоша, но обстановката отстрани – ужас.

Далеч от парка и от всичко. Звъня на хората, които са ни я дали, че не искаме да оставаме, но от там ни казват, че не се връщат пари. Кати ми вика „Тати, какво ще правим в тая разруха?“ И сменихме хотела. Отписах на парите, въпреки че не бяха много малко“, разказа Кадиев.

„Тръгваме, но няма хотели. Отварям сайта, всичко пълно. В Анталия си е сезон. И намирам едва-едва един между мотел и хотел, който пак не е евтин. Казват, че в Анталия е евтино, но не е.

В квартала кокошки търчат по пътя, някакви пичове карат каруци. На тръгване с таксито се качваме малко на горе и един автобус не ни вижда и продължава да си слиза към нас. Шофьорът на таксито започва да свирка, но онзи си ни удари отпред. Блъсна колата.

Не стана кой знае какво, но колата счупена отпред. Почнаха шофьорите да се карат на турски. Викам си – първо не можем да се настаним, сега ни удариха. Абе, добро начало в Турция. Поне на аквапарка да отидем“, сподели популярният актьор и водещ.

„Хванахме друго такси, влизаме в онзи хотел, а там друга история – 40 градуса, а климатикът я работи, я не. Детето пита какво ще правим, викам: „Сложи банския и отиваме на аквапарка“.

По едно шосе вървяхме към него на 40 градуса, но на аквапарка бяха големи купони. В края на краищата си изкарахме хубаво, забавлявахме се, ходихме по ресторанти, пеша, прибирахме се вечер, разхождахме се“, каза още Кадиев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Униформени дойдоха в дома на Нинова, за да я отведат
Next: Ето го премиера. Голяма изненада от гадателката на Берлускони

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.