Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бебе почина в Плевенско, родителите търсят виновни
  • Новини

Бебе почина в Плевенско, родителите търсят виновни

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2022
plelvaenevansvasv.png

8-месечно бебе почина, след като е обиколило болниците в Червен бряг и Плевен. Родителите обвиняват лекарите, че не са действали адекватно. Медиците обаче са категорични, че за детето са положени необходимите усилия, но то е било в изключително тежко състояние.

Бебето на Дева и Павел от село Дерманци било със зачервено гърло и кашлица. След назначено лечение от личния лекар, детето не се подобрява и родителите го водят в болницата в Червен бряг.

„Отидохме в Червен бряг, за да я прегледат. Те ни казаха, че има червено гърло, имаше и кашлица, казаха да останем в болница, изчакахме час, за да дойде лекарят и тогава ни качиха ни горе в стаята с малката“, разказа майката Дева пред Bulgaria ON AIR.

Бебе почина в болницата в Лом

Не изпускай тези оферти:

В Червен бряг детето е прегледано от началника на детското отделение.

„Не беше толкова зле, когато отидох, имаше леко затруднено дишане. Родителите бяха съгласни на хоспитализация заради възрастта на детето и го приех към 9 часа.

Започнахме инжекции, бронхеолит, възпаление на крайните бронхи, заболяването протича със свирене в гърдите на това приличеше. Започнахме с орбазон“, каза началникът на детското отделение в МБАЛ „Червен бряг“ д-р Добрин Тодоров.

Майката разказа, че точно тогава детето се влошава.

„Сложихме го на кислород още в отделението и в линейката също беше под кислород“, посочи д-р Тодоров.

„Нито ѝ сложиха кислородна маска, нито нищо“, твърди майката.

Според лекарите в Плевен обаче детето е пристигнало в Спешния център без сърдечна дейност.

„Докарано беше без сърдечна дейност и без дишане в плевенския спешен център от линейка на филиала на „Червен бряг“ в 1:50 ч.. На практика е било мъртво, но наш екип реаниматори са действали и са се опитали.

Интубирано е било детето, реанимирано, накрая към 2:30 просто не е имало смисъл. Дали по пътя, дали в Червен бряг, ние не можем да знаем“, заяви PR на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен – Момчил Цветков.

Родителите на 8-месечното бебе обвиняват лекарите за смъртта му.

Още новини от България:

Шофьор на лек автомобил е отказал да спре при подаден сигнал от патрул на „Пътна полиция“ в Силистра. Последвало е преследване на нарушителя, предава БНТ.

Нарушителят е бил принуден да спре, като при опит да бъде задържан е нападнал полицейски служител с нож.

Вторият полицай обаче успява да простреля нападателя в крака.

Лицето е без опасност за живота, прегледано е и задържано.

Късно вечерта в четвъртък е уведомена прокуратурата в Силистра, на мястото на инцидента е извършен оглед в присъствието на следовател.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж прекара 60 дни на улицата и реши, че повече никога няма да дава пари на бездомниците
Next: Извънредно! Китайска космическа ракета излезе от контрол. Пада към Европа

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.