Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мария Силвестър получи голям удар от bTV, номер на Аръков прелял чашата
  • Новини

Мария Силвестър получи голям удар от bTV, номер на Аръков прелял чашата

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2022
arruraksakvoasvas.jpg

Обидата е голяма за красивата водеща, която зрителите много харесваха на ефир


Мария Силвестър повдигна завесата около работата си в телевизията в разговор с фенове.

Хубавата манекенка призна, че работата в „Бригада Нов дом“ е била истинско удоволствие и много й липсва, но по-скандалното е, че предаването било свалено без нито една дума обяснение към екипа и лично към Мария.

Не изпускай тези оферти:

Така след пет години работа, риалити предаването, което наистина помагаше на бедни и болни, остава само в историята.

Силвестър отиде и по-далеч, като обяви, че разбрала от инстаграм, че Иво Аръков ще води нейната рубрика „Топ 10“ в новия „Мармалад“, който сега се излъчва под името „Животът като действителен случай“.

Продуцент е Радост Драганова, която е много близка с Аръков и е предпочела него пред брюнетката, която така остана без никаква работа в телевизията.

Мария Силвестър се утешава със сина си Давид и разходки в планината, разказа още тя не феновете, като тотално отрече подобни разговори с почитатели да са реклама за нея.

Източник: Марица

Още клюки:

Сашо Кадиев изживя пълен кошмар наскоро по време на екскурзия до Турция. В южната ни съседка той е бил заедно с дъщеричката си Катерина, но още от първия ден на престоя им случките били все с неприятен привкус.

Актьорът искал да прекара няколко дни с дъщеря си в Анталия, но още щом пристигнали, установил, че нито хотела, нито стаята изглеждали така, както на снимките. Наложило се да сменят, а накрая и автобус блъснал таксито, в което пътували.

„Реших това лято да отидем в чужбина само двамата. В един от най-големите аквапаркове в Европа – The Land of Legends в Анталия. Бяхме 3-4 дни. Как започва премеждието в Турция – запазил съм някаква квартира, която я дават на снимките с хубава поляна, в далечината се вижда морето, с някаква верандичка. Радваме се. Пристигаме на летището, взимаме си едно такси и тръгваме за там. Но пристигаме в един квартал, който е ужас.

Военна обстановка нищо не е. Всичко е разрушено, строи се наново, няма пътища, всичко е в дупки. Викаме си: „Ние тука ли сме, верно?“. Ужасяваща история. Самата кваритра не е лоша, но обстановката отстрани – ужас.

Далеч от парка и от всичко. Звъня на хората, които са ни я дали, че не искаме да оставаме, но от там ни казват, че не се връщат пари. Кати ми вика „Тати, какво ще правим в тая разруха?“ И сменихме хотела. Отписах на парите, въпреки че не бяха много малко“, споделя Кадиев.

„Тръгваме, но няма хотели. Отварям сайта, всичко пълно. В Анталия си е сезон. И намирам едва-едва един между мотел и хотел, който пак не е евтин. Казват, че в Анталия е евтино, но не е. В квартала кокошки търчат по пътя, някакви пичове карат каруци. На тръгване с таксито се качваме малко на горе и един автобус не ни вижда и продължава да си слиза към нас.

Шофьорът на таксито започва да свирка, но онзи си ни удари отпред. Блъсна колата. Не стана кой знае какво, но колата счупена отпред. Почнаха шофьорите да се карат на турски. Викам си – първо не можем да се настаним, сега ни удариха. Абе, добро начало в Турция. Поне на аквапарка да отидем“, сподели популярният актьор и водещ.

„Хванахме друго такси, влизаме в онзи хотел, а там друга история – 40 градуса, а климатикът я работи, я не. Детето пита какво ще правим, викам: „Сложи банския и отиваме на аквапарка“.

По едно шосе вървяхме към него на 40 градуса, но на аквапарка бяха големи купони. В края на краищата си изкарахме хубаво, забавлявахме се, ходихме по ресторанти, пеша, прибирахме се вечер, разхождахме се“, каза още Кадиев.

„След два дни в България, като се прибрахме, викам: „Кати, искаш ли да те водя в Дисниленд в Париж?“, а тя отговаря: „Предпочитам да си остана сама. Тука при баба е най-хубаво“, завърши с усмивка разказа си актьорът./show.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Китайска космическа ракета излезе от контрол. Пада към Европа
Next: Синоптикът Янков: След тази дата ще има пълен обрат във времето! Зимата идва с бясна скорост

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.