Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшен скандал! Нинова изхвърли Божанков
  • Новини

Страшен скандал! Нинова изхвърли Божанков

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2022
nivasovaosbasjb.jpg

Не е изненада за мен преместването ми от правна комисия, няма нищо драматично. Не е станало без разговор с мен, настоя депутатът от „БСП за България“

Явор Божанков официално не е част от правната комисия в парламента. По предложение на Корнелия Нинова и ръководството на партията тази сутрин той бе отпратен в комисията по конституционни въпроси, където е обикновен член, а не зам.-председател какъвто трябваше да е в правната.

Ден по-рано в интервю за медия той разкри, че не е бил съгласен в партийната позиция на БСП по темата с оръжията за Украйна и връщането на хартиения вот.

Той коментирал, че е защитавал въвеждането на машинното гласуване и не може така лесно да пренебрегне аргументите си оттогава. От думите му става ясно, че ще обмисли как да гласува в пленарна зала по промените в Изборния кодекс.

Не изпускай тези оферти:

Двете теми обаче са червени линии за червените и веднага започнаха спекулации, че рокадата, извършена по-малко от 24 часа след изказването му е свършена с това.

Няма никаква сензация, опита Божанков да потуши слуховете в парламентарните кулоари. Коституционната комисия е не по-малко важна, ще продължа работата си в нея с всички усилия.

Там ще бъда полезен. Не е изненада за мен преместването ми от правна комисия, няма нищо драматично. Не е станало без разговор с мен“, коментира депутатът, който е гражданска квота в БСП.

„Всеки има право на собствнео мнение и на нюянси. Фактът е, че в БСП щом се зачита, мога да говоря и да изразявам мнението си, така че няма нищо драматично“, настоя Божанков.

Разговор за рокадата той е провел с Нинова и ръководството на групата. Депутатът обаче отказа да каже предварително как ще гласува за предоставянето на оръжие за Украйна и за връщането на хартиената бюлетина и призова журналистите да изчакат гласуването в зала.

Минути по-късно лидерът на БСП Корнелия Нинова се появи в кулоара заедно с Божанков и отрече позициите му по двете теми да имат нещо общо с рокадата.

Разговарял съм с колегите. Не е изненада за мен преместването ми от правна комисия. Това каза пред журналисти в кулоарите на парламента Явор Божанков от парламентарната група на „БСП за България“. По-рано днес той бе освободен като член и заместник-председател на Комисията по правни въпроси и стана член на тази по конституционни въпроси.

Депутатът посочи, че това не е станало без негово знание и допълни, че няма нищо драматично.

Отстраняване, изключване не е точен термин, не е точната дума, тъй като заедно с колегите сме го решили това, посочи Божанков.

Комисията по конституционни въпроси е не по-малко важна, каза още Божанков. Той заяви, че ще продължи работата в нея с всички усилия, и смята, че там ще бъде полезен.

На въпрос, свързан с негово изказване за хартиената бюлетина и за Украйна, Божанков каза, че всеки има право на собствено мнение, на нюанси, но това се зачита в БСП. Факт е, че щом мога да говоря и да изразявам мнението си, има свобода и демокрация, допълни той.

На въпрос какво е мнението му за хартиената бюлетина, Божанков посочи, че „след мъничко влиза точката в дневния ред и всички ще разберете“.

Обсъдихме го, включително и по негово желание, премества се в конституционната комисия, посочи лидерът на левицата Корнелия Нинова в отговор на въпрос. По думите ѝ решението е било обсъдено вчера или онзи ден. Никакво интервю не сме вземали предвид, каза тя и допълни, че даже не е знаела за него.

Ние сме партия, в която всеки си изразява свободно мнението, включително и пред вас, добави Нинова.

По информация на БТА.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край! Проф. Рачев обяви точна дата за идването на лютата зима! Нахлува мощно от
Next: Двама ученици убиха учителка заради лоша оценка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.