Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Отиде си легендарен бизнесмен и близък приятел на Иво Карамански
  • Новини

Скръбна вест! Отиде си легендарен бизнесмен и близък приятел на Иво Карамански

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
kasriasmransraksi.jpg

Тази сутрин ни напусна Михаил Манолов – Мишо Царя, пише 24rodopi.com, позовавайки се на опечалени приятели на издъхналия.

Михаил Манолов е починал около 5.30 часа.

Отиде си една истинска легенда, казват за него приятелите му.

Мишо Царя бе едно от емблематичните имена на прехода в Кърджали.

Не изпускай тези оферти:

Погребението е в неделя.

Михаил Манолов е роден през 1957 г. в Тополовград, но израства в Кърджали. Завършва техникум в града край Арда, след което работи в местен завод. По това време кандидатства неуспешно в Учителския институт в Кърджали.

„Изкарах успешно 2 изпита, сред които и политическия, въпреки че вместо априлска линия бях написал априлска черта. Скъсаха ме на изпита по пеене“, разказва приживе Мишо Царя.

През 80-те години той е осъден за търговия с валута. След демократичните промени се захваща с частен бизнес, но става популярен с нестандартните си прояви.

В началото на 90-те години учеше кон да кара водни ски, разхождаше живо мече с „Линкълн“, подарен му от покойния мафиотски бос Иво Карамански.

Ексцентричният кърджалиец се славеше като един от най-близките приятели на обявения за родоначалник на българската мафия, а гангстерът често гостуваше във вилите на Царя край язовира.

През 1995-а Мишо Царя купи кораб тип „Комета“, който преустрои в ресторант на брега на Арда, в квартал „Възрожденци“. През кризисната зима на 1996-1997 г. превърна кръчмата в първата частна безплатна кухня за социално слаби, в която хранеше с рибена чорба и българи, и турци.

Голямата страст на Мишо Царя беше риболовът, а сред постиженията му е улов на близо 150-килограмов сом. Дълги години стопанисваше плаваща рибна таверна в яз. „Кърджали“, там имаше и плаващи бунгала за гости.

Историите на ексцентричния кърджалиец Михаил Манолов, който почина тази сутрин, са без край.

Мишо Царя за себе си:

„Запомнил съм Карамански с това, че беше непримирим към ментарджиите и измамниците. Гонеше ги до дупка. Помагаше на бедните и самотните. Лично на мен ми е давал. Няма да кажа какви огромни суми. Много ми помагаше. И в човешки план, и с пари.

Благодарение на Иво имам това прекрасно вилно селище край язовира. Обичаше да казва: „Приятелю, стига си бракониерствал. Ще легализираме язовира на твое име. Нямаш проблем. Затова сме хора, за да си помагаме.“ Такова добро не се забравя и на оня свят“;

„Защо ме задържаха в полицията в Кърджали? Обвиниха ме, че ловя риба с електрическа въдица. И с ток избивам рибата в язовир „Кърджали“. Пълни глупости. Карам лодката с 30 км/ч. Не мога успоредно с това и да ловя риба. Аз да не съм многоръкият бог Шива!“;

„Специалисти от Агенцията по рибарство и аквакултури (ИАРА) ме обвиниха неоснователно. Натопиха ме пред полицията. Това, българите, сме много кален народ. Преди 10 години аз уредих шефа на ИАРА с 3 км мрежи за риба. Баща му, който беше шеф в пожарната, започна да ме притеснява.

Поиска мрежите за постоянно. Отказах. Че като започнаха да валят едни мръсотии по мой адрес. И по адрес на брат ми. И ето ти нова акция срещу мен – дойдоха бусове с полицаи. Свалиха ме на брега. Питат – защо ловиш сомове с ток?“;

„Живея със скандали, но щастливо. И щастлив ще умра!“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание, плъзна нова коварна измама, свързана с мобилни оператори и EasyPay
Next: ТРЕВОГА! Вдигат по спешност вертолет Ми-17, 190 души гасят големия пожар

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.