Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла българия говори за думите на шофьор на линейка, който разкри мистерия
  • Новини

Цяла българия говори за думите на шофьор на линейка, който разкри мистерия

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
cqclasclasldasbg.jpg

Един пост на шофьор на линейка подпали социалните мрежи. Думите му внасят яснота по една от най-големите мистерии, свързани с управлението на тези превозни средства със специален режим на движение.

Ето какво написа Илиян Павлов:

Видяно, преживяно, споделено:

„Когато видите линейка, която се движи бавно, въпреки че е с включени сирени, това не означава, че шофьорът си прави шега, а е защото най-вероятно превозва пациент с политравма, дете или бременна жена, която ражда или просто лекарят отзад е на крака и се опитва да спаси човешки живот, който виси на косъм!

Не изпускай тези оферти:

Това изисква прецизно и небързо шофиране. Казвам това, защото зачестяват случаите, когато другите шофьори свирят и правят неприлични жестове, защото видиш ли, кой смотаняк ще пусне сирените за спешен случай и в същото време линейката ще се движи бавно.

На тези хора обясняваме, че ние не возим картофи, а хора и понякой път освен много бързото каране, се налага и по-бавно, защото борбата за живот е на първо място.

Моля, имайте уважение към нас, шофьорите на спешни автомобили, давайте ни път и помнете, че рано или късно на всеки ще се наложи да се повози в линейката отзад.

Още подобни новини:

Подписан е договорът за доставка на детска линейка, обслужваща Варна и североизточния регион на България. В срок до 4 месеца линейката ще бъде на територията на града.

Това съобщи специално за DarikNews.bg Владислав Николов, основателят на благотворителната кампания „Аз вярвам и помагам“.

Закупуването на автомобила със специална цел се осъществи благодарение на събраните средства по време на кампанията на Сдружението за събиране и предаване за рециклиране на капачки, както и от дарените суми за инициативата.

„След близо четири месеца на десетки срещи с лекари, специалисти относно това какво трябва да има като апаратура в линейката, дни на денонощно проучване и търсене на фирми, компании, заводи производители и доставчици, стотици разговори с фирми и техните представители, хиляди молби и удостоверяване кои сме ние и какъв благотворителен проект сме, може да изкрещим: Подписахме договора!!! Линейката ще бъде от най-високо ниво и ще бъде Мерцедес!“, споделя Владислав Николов, председател на Сдружението в личния си профил във Facebook.

Специално пред кореспондент на DarikNews.bg той разказа за дългия и труден път, свързан с каузата за закупуване и даряване в ЦСМП-Варна на специализирана детска/неонатална линейка в помощ на хиляди бебета и деца от цяла Североизточна България.

Той допълни още, че успехът се дължи на всички, които досега са събирали капачки, стотинки, купували са си вода с кауза или са дарявали средства в подкрепа на инициативата.

При последната мащабна акция на Сдружението през октомври бяха събрани над 22 тона капачки. Средствата от предаването на капачки за рециклиране бяха добавени към наличните 250 хил. лева за закупуването на детска линейка и оборудването ѝ. Стотинките, събрани на 8.10 т.г. за половин ден, се равняват на над 11 хил. лева.

Замисляли ли сте се как нещо толкова дребно може да се превърне в нещо голямо, което да спасява животи?

Ето как започна всичко. Кампанията стартира през 2015 г., както и неправителствената организация с името „Аз вярвам и помагам“. Тя е първата такава за събиране на капачки в помощ на недоносените бебета в България.

Всяка стотинка, попаднала по сметката и събрана от благотворителните инициативи, отиваше директно по сметката и се използваше единствено за скъпоструващи медицински апаратури за бебета. В началото са стартирали само трима човека, но постоянно бройката се увеличавала, а в момента хората, които помагат и следват пътя на Сдружението, са хиляди.

„Припомняме, че тръгнахме от квартална малка кампания и ни изкупуваха 1 кг капачки за 0,30 лв., а днес ще направим така, че Варна и Североизточна България да имат най модерната детска линейка в помощ на хиляди бебета и деца!“, каза още основателят на Сдружението.

Сдружение „Аз вярвам и помагам“

Само в Област Варна от началото на кампанията досега са събрани и предадени за рециклиране над 241 000 кг пластмасови капачки и са направени над 20 дарения, включващи значими чисто нови медицински апаратури и принадлежности.

До този момент са проведени 7 големи събития в центъра на Варна – на площада пред Катедрален храм „Успение Богородично“, по време на които са преминали стотици хиляди души да предадат своите капачки.

„Ние се стараем още от създаването на идеята ни не само да събираме капачки, а да възпитаваме хората в мисъл към човешкия живот, природата и тяхната пряка зависимост“, обобщи пред DarikNews.bg Владислав Николов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Тираджия прегази 19-годишна хубавица
Next: Фейгин от ИГРИ НА ВОЛЯТА спечели златен медал

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.