Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест! Почина проф. д-р Петър Кавлаков
  • Новини

Тъжна вест! Почина проф. д-р Петър Кавлаков

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2022
tasutajnstnast.jpg

Академичното ръководство на Медицински университет – Пловдив изказва най-искрени съболезнования по повод кончината на проф. д-р Петър Кавлаков. Проф. д-р Петър Кавлаков е един от най-изявените специалисти в областта на оралната и лицево-челюстната хирургия и на пародонтология.

Проф. Кавлаков завършва висшето си образование по стоматология в Стоматологичния факултет – София. През 1967 г. придобива специалност по хирургична стоматология. През 1972 г. е избран за асистент в Катедрата по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия към новосформирания Факултет по стоматология на ВМИ – Пловдив.

Проф. Кавлаков минава успешно всички етапи на преподавателската и научната кариера, като през 1973 година е избран за старши асистент, а през 1975 за главен асистент. През 1982 година придобива научната степен „Кандидат на медицинските науки“, а от 1983 е избран за редовен доцент към Катедрата по хирургична стоматология и ЛЧХ.

Не изпускай тези оферти:

От 1988 до 1989 година е декан на Стоматологичен факултет – Пловдив, а от 1989 до 1992 година и от 1995 до 1999 година е ръководител на Катедрата по хирургична стоматология и ЛЧХ, преименувана по-късно на Катедра по Орална и ЛЧХ. През 2001 година е избран за професор към същата катедра и работи в нея до 2002 година.

Същата година е назначен в новосформираната Катедра по пародонтология и ЗОЛ и изпълнява длъжността ръководител на Катедрата до октомври 2004 година. Работата си в същата катедра продължава до 2006 година.

Много са професионалните признания и награди, които проф. Кавлаков е получил през дългия си професионален път. Той има признати рационализации, голям брой научни публикации у нас и в чужбина, както и оригинални методи и приноси в травматологията, възпалителните и туморни заболявания в областта на оралната и ЛЧХ.

Проф. Кавлаков е автор и съавтор на множество помагала, ръководства и учебници, които се използват в обучението на студенти, докторанти, специализанти и специалисти в областта на оралната и ЛЧХ.

Като лекар и ръководител на катедрата, декан и помощник- ректор проф. Кавлаков полага максимални усилия за създаването и изграждането на Стоматологичния факултет, за организацията на учебния процес, за написването и отпечатването на учебни помагала, организирането на научноизследователската дейност.

Наред с професионалните си успехи като лечител и учител проф. Кавлаков ще остане в историята на Факултета и на Медицински университет – Пловдив с творчеството и таланта си да изразява с думи своето верую. Издадените от него стихосбирки разкриват богатата му душевност и морална чистота.

Проф. Кавлаков ще продължи да живее в сърцата на своите колеги и студенти като изключителен професионалист и добър човек, отдаден на професията си и посветен на хората.

Медицински университет – Пловдив изказва съболезнования на семейството и близките и на всички, които обичат и уважават проф. д-р Петър Кавлаков!

Дълбок поклон пред светлата му памет!

 

Още скръбни вести:

В Кърджали почина Михаил Манолов, по-известен като Мишо Царя и дясната ръка на Иво Карамански. Колоритният кърджалиец е издъхнал в събота към 5,30 часа сутринта. Мишо Царя беше една от емблематичните фигури на прехода.

През 80-те години лежи в затвора за търговия с валута. След промените в България често приемаше в Кърджали сочения за кръстник на българската Мафия Иво Карамански и твърдеше, че е дясната му ръка.

В този период Мишо Царя беше известен с ексцентричните си прояви. Сред тях бяха опитите му да научи кон да кара водни ски. В лимузината, подарена му от Карамански, се возеше в компанията на истинско мече.

В средата на 90-те купи бракуван кораб тип „комета“, който превърна в заведение. В зимата на Жан Виденов кръчмата беше преустроена в първата частна безплатна кухня за социално слаби християни и мюсюлмани, които хранеше с рибена чорба.

След убийството на Иво Карамански Мишо Царя приюти за повече от година любимия му талисман цветнокожия Кингслей Боаима в бунгало край язовир Кърджали.

Мишо Царя се пробва и в политиката. През 2005 година заедно с Митьо Пищова бяха кандидати за депутати в Кърджалийско в листата на партия Евророма. Няколко дни преди изборите двамата се отказаха от участие след като разбраха, че обещания от лидера Цветелин Кънчев концерт на Азис в центъра на Кърджали няма да се състои.

Голямата страст на Мишо Царя беше риболова, заради който често имаше проблеми с органите на реда. Сред трофейните риби, хванати от Мишо Царя, беше сом с тегло около 150 килограма. Любовта към яз. „Кърджали“ стана причина последните години от живота си колоритния кърджалиец да преминат край водоема, където държеше плаваща таверна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова брадва по джоба на българите! Важна услуга поскъпва тройно от вторник
Next: Млада красавица се ожени за 68-годишен милионер. Когато отвори семейния му албум нейният свят рухна

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.