Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако живеете в болна къща, това ще ви разболее! Ето симптомите на болна къща
  • Новини

Ако живеете в болна къща, това ще ви разболее! Ето симптомите на болна къща

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
bonlasknaksnkas.jpg

Може ли къща да разболее човек? Оказва се, че да. Може да е суеверие, но винаги се е смятало за лошо да живееш в къща, която има лоша енергия или самата къща е „болна“.

Симптомите на влошено здраве се обострят, когато човек остане дълго време в къща с лоша енергия. Симптомите могат да изчезнат, когато лицето напусне „болната къща“ или сграда.

Стари къщи, лошо вентилирани помещения, лошо осветление, лошо построени сгради, твърде мокри или твърде сухи, могат да бъдат вредни за собственото ни здраве…

Има много причини, поради които помещенията могат да станат вредни и опасни за хората. Но има и друга причина, поради която човек може да се разболее в определена къща, и това е психологическата причина.

Не изпускай тези оферти:

лоша енергия къща

Ако къщата не е добре осветена или има лоша вентилация, пълна е с влага и мухъл, в нея може да се почувствате много зле и това може да бъде животозастрашаващо.

В „болната къща“ възниква слабост, появяват се странни алергии, главоболие, безсъние или кошмари. Лицето, което пребивава в такива стаи, изпитва физически дискомфорт и може да се появи раздразнителност.

Загубата на сила и лошото настроение могат да се превърнат в депресия. Може също да се развие зависимост от вещества и човекът може да започне да пуши или да пие, за да се успокои или като енергиен стимулант. Но вместо да се оправят, нещата се влошават – човекът няма и няма покой, чувства се притеснен и зле.

Хората винаги са знаели, че домът може да се „разболее“ и това да не е непременно свързано с мухъл или лошото положение на къщата спрямо слънцето. Къщата може да повлияе психологически на хората, които остават в нея дълго време. И понятието „проклета къща“ не е мистика, а метафора.

болна къща
Какво може да „разболее“ такава къща?

Ужасно или тъжно събитие, случило се в нея. Нищо чудно, че купувачите искат да знаят историята на къщата или апартамента, който ще придобият. Злото или болестта могат да останат в стените на тази къща завинаги.

Продължителни кавги, скандали, злополуки, преследвали собствениците, лични вълнения… Ако усещате слабост, раздразнителност, главоболие, сухота в устата, умора зад очите – може да е реакция на неблагоприятно „психично поле“.

Някой е проклел къщата или апартамента: Например апартаментът е бил несправедливо присвоен, лишен от собственост или някой от завист е пожелал зло или дори е навредил на къщата…

Има много причини, поради които една къща може да е болна. Психологическите причини все още не са проучени и както енергията на мозъка не е проучена, така и самият мозък остава загадка. Но лошите стаи наистина могат да изчерпят положителната енергия на човек и да я превърнат в лоша.

Основният признак, че живеете в „болна къща” е, че вашето здравословно и психическо състояние значително се подобрява, след като напуснете такава къща.

Здравословното състояние се влошава, колкото по-дълго оставате и живеете в „болния дом“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тези цветя привличат бедността – незабавно ги изхвърлете от дома си
Next: 5 зодии, към които парите се стичат като река

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.