Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако живеете в болна къща, това ще ви разболее! Ето симптомите на болна къща
  • Новини

Ако живеете в болна къща, това ще ви разболее! Ето симптомите на болна къща

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
bonlasknaksnkas.jpg

Може ли къща да разболее човек? Оказва се, че да. Може да е суеверие, но винаги се е смятало за лошо да живееш в къща, която има лоша енергия или самата къща е „болна“.

Симптомите на влошено здраве се обострят, когато човек остане дълго време в къща с лоша енергия. Симптомите могат да изчезнат, когато лицето напусне „болната къща“ или сграда.

Стари къщи, лошо вентилирани помещения, лошо осветление, лошо построени сгради, твърде мокри или твърде сухи, могат да бъдат вредни за собственото ни здраве…

Има много причини, поради които помещенията могат да станат вредни и опасни за хората. Но има и друга причина, поради която човек може да се разболее в определена къща, и това е психологическата причина.

Не изпускай тези оферти:

лоша енергия къща

Ако къщата не е добре осветена или има лоша вентилация, пълна е с влага и мухъл, в нея може да се почувствате много зле и това може да бъде животозастрашаващо.

В „болната къща“ възниква слабост, появяват се странни алергии, главоболие, безсъние или кошмари. Лицето, което пребивава в такива стаи, изпитва физически дискомфорт и може да се появи раздразнителност.

Загубата на сила и лошото настроение могат да се превърнат в депресия. Може също да се развие зависимост от вещества и човекът може да започне да пуши или да пие, за да се успокои или като енергиен стимулант. Но вместо да се оправят, нещата се влошават – човекът няма и няма покой, чувства се притеснен и зле.

Хората винаги са знаели, че домът може да се „разболее“ и това да не е непременно свързано с мухъл или лошото положение на къщата спрямо слънцето. Къщата може да повлияе психологически на хората, които остават в нея дълго време. И понятието „проклета къща“ не е мистика, а метафора.

болна къща
Какво може да „разболее“ такава къща?

Ужасно или тъжно събитие, случило се в нея. Нищо чудно, че купувачите искат да знаят историята на къщата или апартамента, който ще придобият. Злото или болестта могат да останат в стените на тази къща завинаги.

Продължителни кавги, скандали, злополуки, преследвали собствениците, лични вълнения… Ако усещате слабост, раздразнителност, главоболие, сухота в устата, умора зад очите – може да е реакция на неблагоприятно „психично поле“.

Някой е проклел къщата или апартамента: Например апартаментът е бил несправедливо присвоен, лишен от собственост или някой от завист е пожелал зло или дори е навредил на къщата…

Има много причини, поради които една къща може да е болна. Психологическите причини все още не са проучени и както енергията на мозъка не е проучена, така и самият мозък остава загадка. Но лошите стаи наистина могат да изчерпят положителната енергия на човек и да я превърнат в лоша.

Основният признак, че живеете в „болна къща” е, че вашето здравословно и психическо състояние значително се подобрява, след като напуснете такава къща.

Здравословното състояние се влошава, колкото по-дълго оставате и живеете в „болния дом“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тези цветя привличат бедността – незабавно ги изхвърлете от дома си
Next: 5 зодии, към които парите се стичат като река

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.