Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 62-годишен софиянец откри портмоне пълно с пари в магазина и не го върна! Вижте само какво го сполетя преди малко
  • Новини

62-годишен софиянец откри портмоне пълно с пари в магазина и не го върна! Вижте само какво го сполетя преди малко

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
sfoasfiasfasnfnasf.jpg

62-годишен столичанин е задържан за кражба на портфейл с над 1000 лева и лични документи, изпуснат от посетител в строителен магазин в Пловдив.

Мъжът ще остане в ареста най-малко 24 часа, съобщиха от полицията. Според униформените търсеният мъж е крадец, макар да е намерил портфейла.

Самоличността на извършителя е установена, благодарение на граждани, разпознали го от разпространените видеозаписи от охранителните камери в магазина. На кадрите лицето на мъжа се вижда добре.

Портфейлът паднал от чантата на Валентин Парпулев, който отишъл в търговския обект да купи материали за ремонт на апартамента си. Случката се разиграла.

Не изпускай тези оферти:

10-ина минути по-късно Валентин забелязал, че портфейлът му с пари, лични документи и банкови карти липсвал. Веднага помолил служителите на магазина да му пуснат записите от охранителните камери.

На видеото се вижда още как мъжът бързо оставя на касата крушките, които трябвало да плати, и излиза от магазина. Заснета е и част от колата му – вижда се марката, но не и регистрационния номер, казаха от магазина.

Работата по пълното документиране на случая продължава под наблюдението на Районната прокуратура.

Още новини:

Военно-окръжната прокуратура-София привлече като обвиняем полковник Методи Орлов по случая със смъртта на Валентин Терзиев.

Обвинението е за причиняване на смърт по непредпазливост и на тежки вредни последици за Министерство на отбраната на стойност 9 млн. лева по време на тактически учения.

Това е огромен пробив на разследването за смъртта на подп. Терзиев, който падна с МиГ-29 и загуби живота си миналата година. И за пръв път се доказва грешка на командването при изпълнението на учението, а именно – сваляне на подвижна мишена в морето през нощта без необходимия нальот от военния пилот за задачата. Досега командният състав на ВВС твърдеше, че подп. Терзиев е загинал заради… човешка грешка, т.е. собствена, при загуба на пространствена ориентация край брега. Не е ясно обаче дали действително полк. Орлов е прекият отговорник за случилото се…

Според прокуратурата полковник Методи Орлов е изпълнил немарливо задълженията си по ръководството на стрелби по време на тактическо учение, което е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

При възникването на особен случай в полет, поради висока скорост на падане на светеща парашутна мишена и снижаване на самолет МиГ-29 под минималната височина от 4000 метра, Методи Орлов не забранил на пилота Валентин Терзиев да проведе стрелба с авиационна управляема ракета по светещата мишена и с това по непредпазливост е причинил смъртта му, посочват обвинителите.

От Военно-окръжната прокуратура допълват, че след като провел стрелба от височина малко над 1000 метра, пилотът не разполагал с достатъчно време безопасно излизане от атака, вследствие на което самолетът се е сблъскал с водната повърхност.

С деянието си Методи Орлов не изпълнил задълженията си по служба като ръководител на стрелбите и не взел необходимите мерки за безопасност, с което по непредпазливост е причинил тежки вредни последици за Министерство на отбраната – разрушаване на самолет МиГ-29 на стойност от 9 032 587,09 лева / девет милиона тридесет и две хиляди петстотин осемдесет и седем лева и девет стотинки/.

Спрямо обвиняемия полковник е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

През 2020 г. Орлов стана зам.-командир на авиобаза „Граф Игнатиево“. Неин шеф е съпругът на членът на СЕМ и бивш военен репортер Габриела Наплатанова – ген. Николай Русев, близък приятел на президента Румен Радев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Таксите скачат: 8 лева на месец за удоволствието да имаш банкова сметка
Next: Когато баба разбра, че косата ми пада много, ми даде орехи и ми каза да ги сваря – само да видите косата ми сега

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.