Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев с първи думи след убийството на нашия полицай: Скочи на Турция и поиска отговори
  • Новини

Радев с първи думи след убийството на нашия полицай: Скочи на Турция и поиска отговори

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
totoasogoasovasov.jpg

Снимка: Булфото

Президентът Румен Радев коментира тежкото криминално деяние с убит полицай на границата с Турция.

„Това е безпрецедентен случай, доколкото до момента е известно – от територия на друга държава да се стреля по наш полицай. Очаквам външно министерство да извика турския посланик и да изискаме съвместно разследване“, каза държавният глава пред журналисти в Египет, съобщава БНТ.

Той настоя да се изяснят причините за трагедията, да е ясен виновникът и да се вземат спешните мерки. Настоявам отдавна да се приеме България в шенгенското пространство, напомни Радев.

Не изпускай тези оферти:

Ние в момента сме външна граница на Европейския съюз, поемаме сериозен миграционен натиск и трябва да усетим солидарност с нашите европейски партньори, добави Румен Радев, предаде БТА.

Президентът заяви също, че още утре ще покани политическа партия „Възраждане“ на консултации преди връчването на мандат за съставяне на правителство.

Румен Радев е в Египет, заедно с ръководена от него делегация, за участие в 27-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Повече от 100 лидери от цял свят ще се включат в срещата на върха в египетския град Шарм ел Шейх.

Още:

Министърът на отбраната Димитър Стоянов разкри подробности около трагедията на границата на извънреден брифинг пред ГПУ-Елхово.

Припомняме, че при престрелка в района на село Голям Дервент загина граничният полицай Петър Бъчваров. Той бил наряд заедно с военнослужещ, който успял да се прикрие и е невредим.

След 1989 г. такъв инцидент не е имало. Досега от бежанци не са използвани огнестрелни оръжия. Опитвали са да реагират на опитите за задържане, но стрелба не е имало до момента.

Дали става дума за бежанци и каналджии, ще се установи от турската страна, поясни той.

Министърът е категоричен, че военнослужещият е действал точно и правилно, изключително професионално и съгласно инструкциите, които са му направени.

„Реално той е прикрил нашата граница, след като се е прикрил зад моторното превозно средство, е произвел изстрели в посока от където се е стреляло от турска страна. Той е действал изключително професионално. Срещнах с ес него, говорих с него, чувства се добре.“, това заяви министър Стоянов.

Двамата служители, за които това било началото на нощния наряд, видели направения проход в оградата, граничният полицай е слязъл от МПС-о, в момента, в който военнослужещият слиза от превозното средство, е проехтял изстрел.

По думите на униформения те са видели проход в охранителното съоръжение, след това граничният полицай е слязъл да провери. В момента, в който военният служител е слязъл от превозното средство, тогава проехтява изстрел и пада колегата му от гранична полиция. Тогава военният се е прикрил зад гумата на превозното средство и е произвел изстрели.

„Имаме точни и ясни инструкции кога и как да се действа с оръжие. Всичко трябва да бъде съизмеримо. Не може отсреща да стои майка с деца. Военните са подготвени, това не подлежи на коментар“, каза още той.

Министърът уточни още, че изстрелите от турска страна са били няколко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Работещите ликуват! Вдигат рязко минималната работна заплата
Next: Дядо Ральо от с. Кости: Откриха ми 5 см. увеличен черен дроб, след 20 дни с тази отвара намаля с 2 см

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.