Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обявиха ден на траур в Елхово
  • Новини

Обявиха ден на траур в Елхово

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
elhovotraur.jpg

Във връзка с трагичната кончина на младши инспектор Петър Бъчваров и в знак на съпричастност към болката на близките и роднините Община Елхово обяви 9 ноември за Ден на траур на територията на общината.

Кметът Петър Киров издаде изрична заповед по този повод. В този ден ще се сбогуваме с трагично загиналия служител на МВР, съобщиха от Община Елхово.

„Изказвам своите дълбоки съболезнования на семейството, близките, приятелите и колегите на младши инспектор Петър Бъчваров, който изгуби живота си при изпълнение на служебния си дълг“, сподели кметът на Община Елхово.

В денят на траур националния флаг на всички общински сгради, включително по кметствата, ще бъде свален наполовина. Забранено е провеждането на публични тържества и увеселителни мероприятия.

Не изпускай тези оферти:

По повод инцидента на българо-турската граница, при който загина български граничен полицай в района на с. Голям Дервент, община Елхово, заместник-министърът Константин Коджабашев проведе извънредна среща днес в Министерство на външните работи с посланика на Република Турция в България Айлин Секизкьок.

Заместник-министър Коджабашев постави пред турския дипломат въпроса за очаквано пълно съдействие от страна на Турция за изясняване на обстоятелствата около трагичният инцидент. Призова турските власти да изпълняват задълженията си при опазване сигурността на границата между двете държави.

МВнР привиква турския посланик заради убийството на граничния полицай

В хода на разговора от българска страна бе отчетено досегашното ниво на сътрудничество между двете страни. Заместник-министърът предложи създаването на съвместна комисия, която да изясни обстоятелствата около трагичния инцидент.

Посочено бе, че България очаква турската страна да положи допълнителни усилия за повишаване на сигурността по общата ни граница.

От своя страна посланик Секизкьок изказа съболезнованията си и потвърди готовността на властите в Турция да си сътрудничат с българските институции, уверявайки че вече са взети всички необходими мерки за разкриване на извършителите на престъплението, както и за укрепване сигурността на общата ни граница.

Министерството на външните работи поднася съболезнования на роднините и близките на загиналия български граничен служител.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хванаха го! Задържан е убиецът на сержант Петър Бъчваров
Next: Бойко Борисов заповяда на Румен Радев да смени министър

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.