Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родих ги, отгледах ги, изучих ги, а когато аз имах нужда от грижи, те ме оставиха в дом за възрастни хора
  • Новини

Родих ги, отгледах ги, изучих ги, а когато аз имах нужда от грижи, те ме оставиха в дом за възрастни хора

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
rddoadisidas.jpg

Осемдесетгодишната Баба Олга от Скопие живее в дом за възрастни хора вече 5 години. Днес тя ще ни разкаже какво я принудило да стигне дотам.

“ Омъжих се много млада, но по онова време всички момичета се женехме млади, не само аз. Със съпруга ми ни запознаха сватовници. А той ми хареса от пръв поглед – видя ми се добър човек.

Животът ни беше скромен, но хубав. От брака си имаме трима сина и една дъщеря: всичките вече на възраст. За съжаление съпругът ми почина преди 7 години. Докато той беше жив, добре живеех и аз.

Господ ми подари четири деца. Много им се радвах, докато растяха и давах душата си за тях. Сега всички са с висше образование. Имат хубава работа и получават добри заплати. Имат семейства, а дъщеря ми се омъжи в чужбина. Със съпруга ми построихме и на тримата си сина отделни къщи.

Не изпускай тези оферти:

Трепахме се, отделяхме от залъка си само, за да има за тях. Да се радват на най-доброто.

Със съпруга ми живеехме самички. От време на време децата идваха да ни посетят. Но веднъж мъжът ми се разболя и набързо си отиде от този свят. Останах самичка. Домът ми опустя и нищо вече не беше като преди. Докато той беше болен, аз се грижех за него, но сега за мен нямаше кой да се погрижи…

Децата идваха рядко: веднъж или два пъти в седмицата. А аз вече не можех и до магазина да отида, за да си купя продукти, затова съседите ми пазаруваха. Те бяха по-милостиви към мен, отколкото децата, които родих, отгледах и доведох на правилния път.

С течение на времето ми стана трудно да отида дори до тоалетната.

И ето я моята съдба днес. Да родиш четири деца, да им дадеш всичко и да дойде времето, когато имаш нужда от помощ, а те да ти обърнат гръб и да те оставят в дом за възрастни хора. Вече пет години съм тук. Пет адски години. Получавам храна и медицински грижи, имам с кого да говоря и да дружа. Но си искам моя топъл дом. Моят дом, който построихме със съпруга ми сами, с толкова мъка.

Синовете ми имат свои деца, които също са възрастни. Нито в един момент не им пожелавам нещо лошо, но ще дойде ден, в който и те ще разберат какво е да си сам и изоставен.“


Още интересни новини:

Шофьорите са определена каста хора, които си имат своите неписани правила. Онези, които вече имат дълъг стаж зад волана, могат да разпознават различни знаци, които се подават от останалите участници в движението.

Новаците обаче едва ли разбират какво означават едни или други жестове, губейки се в догадки.

Днес ще разгледаме доста популярен пример за общуване между шофьорите, а именно скръстените ръце.

Какво означава този жест?

Как да се реагира на него?

Скръстени ръце

За да си облекчат живота, шофьорите отдавна общуват помежду си с жестове. Но не всички от тях може да бъдат разбрани еднозначно. Все пак има някои основни правила

Например, скръстените ръце означават някакъв проблем, за който трябва да се досетим, изхождайки от пътната ситуация.

Пред нас има задръстване

Със скръстени ръце шофьорът може да покаже, дали по-надолу по пътя няма голяма тапа и трафикът е силно затруднен.

Ако има възможност за обходен път, то шофьорът, който идва от насрещното, по правило, предупреждава другите участници в движението за това, че е по-добре да не се навират там, а да заобиколят.

Грешка на шофьора

Понякога в чужд град е трудно човек да се ориентира. Скръстените ръце на шофьора отсреща може да показват, че сте навлезли в насрещното или в еднопосочна улица.

Спри, ремонт

Ако по-надолу на пътя се провеждат ремонтни работи, за това може да ви подскажат шофьорите със скръстени ръце. Трябва да се вслушате и да намерите заобиколен път или да се приготвите за еднопосочно движение в една лента по типа на реверса.

Засилете бдителността си

Шофьорът може да ви показва скръстени ръце по редица причини. Но даденият жест означава още, че трябва да проявите максимална бдителност и във всеки случай да намалите. Възможно е пред вас да е възникнала непредвидена ситуация на пътя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици с мрачна прогноза за седмицата, ето след колко дни ще падне първият сняг в София
Next: Юксел Кадриев хвърли бомба в ефира за убийството на Петър! Застрелян е от

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.