Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова версия за убийството на полицай Бъчваров: Отмъщение от
  • Новини

Нова версия за убийството на полицай Бъчваров: Отмъщение от

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
peturbuchvarovmvr.png

Стопкадър Нова Тв

Зам.-главният секретар на МВР Станимир Станев обяви нова версия за убийството на сержант Петър Бъчваров. Според Станев е възможно да става дума за отмъщение на недопуснат мигрант, но това ще бъде установено от разследването.

Станев не се нае да коментира последната информация от тази сутрин, че на българска земя са намерени гилзи от ловна карабина, което означава, че убиецът може да е стрелял от България.

Не мога да коментирам това, защото за мен е нова информация. Досега всички доказателства сочат, че е стреляно от Турция. Намерени са оръжие и боеприпаси, и работим и по други версии, като трафик на наркотици, трафик на каналджии, каза Станев.

Не изпускай тези оферти:

Той потвърди, че военнослужещият, който е бил в наряд с Петър Бъчаров, е разпитан.

Каза, че са видели пресен отвор в оградата и са отишли да проверят дали е влизано в нашата граница. Никого не са видели, видели са само някакви светлини и в следващия момент са отправени изстрели към тях, заяви Станев.

Версиите за причините за смъртта на граничния полицай до момента не са достатъчно сериозно потвърдени. Това каза в „Денят започва“ по БНТ председателят на Синдикалната федерация на служителите в МВР Валентин Попов.

„Големият проблем е, че командироването на служители от „Гранична полиция“ е временно решение, докато бъдат обучени нови служители. Само с командироването на служители и с помощта дори на армията няма как да стане“, добави той.

По думите му основното оръжие, което се използва, е пистолет „Макаров“, който е много старо оръжие. То е от средата на миналия век и мястото му е в музея, заяви шефът на СФСМВР.

„Не стоят добре нещата в автомобилния парк. Пътищата в тези райони са в много лошо състояние, което се отразява на автомобилите. Средствата за комуникация не са достатъчно достъпни. Има райони, в които няма покритие“, добави той.

„Силно се надявам страхът от използването на автомати да бъде бързо преодолян. Дългото оръжие всява малко повече респект. Надявам се колегите да го носят, но да не им се налага да го използват. Ако им се наложи, ще са добре подготвени“, заяви Валентин Попов.

„Тази криза вече е 10 години. От тогава са ни управлявали 10 правителства. Вие преценете кой би трябвало да носи отговорност“, каза още той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Убит е Габриел Стоянов на 21 години от Варна по брутален начин
Next: Даниел Лорер става кмет на София?

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.