Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трима са убили 21-г. български студент от Варна
  • Новини

Трима са убили 21-г. български студент от Варна

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
bgstsutusdnadne.jpg

Българин е починал след нападение на улицата в Лондон. 21-годишният Габриел Петров Стоянов от Варна е бил атакуван минути преди полунощ в петък срещу събота на „Бромли Роуд”, съобщава Дарик радио.

Улицата се намира в сравнително спокоен квартал и в близост до централната част на английската столица.

Нападателите са били трима и са намушкали многократно с нож младия мъж. Той е бил откаран в болница, където е починал в следобедните часове в събота, съобщава британският сайт Standard.co.uk.

Полицията вече е арестувала 14-годишно момче и издирва съучастниците му. Няколко души са станали свидетели на нападението, като разследващите ги призовават да се свържат с тях. Търси се информация и от шофьори, чиито видео регистратори в автомобилите може да са заснели инцидента.

Не изпускай тези оферти:

„Ти беше истински джентълмен, имаше златно сърце и целият живот беше пред теб. Беше обичан от всички и ще ни липсваш”, написа в социалните мрежи близкият приятел на българина Елиът Джоунс. Той вече е събрал над 3 хил. паунда, за да помогне на семейството на жертвата.

Габриел Стоянов е родом от Варна, научи Дарик. Учил е в местното училище „Св. Климент Охридски”, след което е продължил образованието си в Англия.

Още криминални новини:

Тридневен официален траур и преустановяване на всички официални и политически дейности през следващите три дни е обявен в град Мостолес заради убитата в неделя 29-годишна Ирина и нейната дъщеря. Знамената в общината ще бъдат спуснати на половин мачта, съобщи вестник „Ел мундо”, цитиран от „Труд“.

Младата жена, която стана жертва на съпруга си, е възнамерявала да се раздели с него, твърдят хора от нейното обкръжение. Предполага се, че това решение е предизвикало 39-годишния българин Галин да заколи Ирина и дъщеря им Мария.

Жената никога не е давала сигнал срещу партньора си за насилие, но според няколко нейни близки, тя е споделяла, че е имало случаи на агресия от страна на съпруга ѝ.

В неделя вечерта мъжът съобщил на няколко свои приятели чрез WhatsApp, че е нападнал съпругата си и ще посегне на живота си. След това няколко от тях отиват в до дома им и когато никой не отваря вратата, решават да се обадят на Националната полиция.

Когато пристигат, органите на реда откриват безжизнените тела на жената и момичето с множество прободни рани в областта на шията и гърдите, пише изданието.

Предполагаемият извършител на двойното убийство е работил в автосервиз. Неотдавна е заминал за родината си заради заболелия си баща. Той е отсъствал от Испания около два месеца и се е върнал у дома миналата седмица.

През последните три-четири дни Ирина, която се занимавала с маникюр, била малко дистанцирана и не споделяше съобщения с никого от постоянните си приятели. „Ирина беше много добър човек и не можем да разберем какво се е случило“, казва един от нейните познати.

Миналата седмица Ирина признава и на друга близка приятелка, че се разделя със съпруга си. За последен път Ирина, Галин и момичето са били видени заедно миналата събота. В нощта на двойното убийство никой от съседите не е чул нищо необичайно в блока, в който семейството е живяло повече от седем години.

Вчера близо сто души запазиха петминутно мълчание в знак на траур във връзка с убийството на майката и детето, като към тях се присъединиха кметицата Ноелия Посе и говорителите на всички партии, представени в общината.

Консисторията обявява тридневен официален траур и преустановява всички официални и политически мероприятия, а знамената ще бъдат спуснати на половин мачта.

Правителствената делегация за борба с насилието, основано на пола, разследва тези убийства като възможни престъпления, свързани със сексизъм, и ако това се потвърди, броят на жените, убити от своите настоящи или бивши партньори, ще нарасне на 37 през тази година и на 1167 от 2003 г. насам.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почти съм на 80 години: След като чух разговора между сина ми и внука ми, най-накрая реших да живея за себе си
Next: Писмо от момиче, преди да почине от рак: Ако само имах само още един ден от живота

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.