Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпруга на български шофьор на камион трогна мрежата
  • Новини

Съпруга на български шофьор на камион трогна мрежата

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
kamainaonoasons.jpg

Публикацията на Сийка Кюлханова накара стотици потребители да се замислят що за хората са водачите на тежкотоварните автомобили и колко важни са те за хората, пише glasnews.bg.

А дали са оценени достатъчно? Вероятно не, но това няма да ги спре да си вършат работата. Въпросът е поне да не им бъде пречено, помощ не търсят от никого. Работата си е работа.

Ето и публикацията:

“Онези “камионджийте”, хората “втора ръка”, и моят съпруг е в това число и го приемам лично… всъщност се оказват много ценни. Онези, където спят в кабините си и готвят на газов котлон на асфалта. Евентуално! Ако не вали, или не са смачкани от умора.

Не изпускай тези оферти:

Тези същите днес могат да карат и по…. часа без почивка.. Бъдете човечни! Бъдете хора! Не натискайте клаксона, за да минете 3 секунди по-бързо.

Дай предимство. Ти можеш да закъснееш. Те не! Нямат право. Карат храната ти. Карат лекарствата ти.

Бъдете хора, днес,… утре. Всеки ден! Не казвайте “това му е работата”. Защото той лесно може да я смени. Но ти? Ти ще го смениш, ли? Едва ли. Здрави гуми, бързи товари. Господ да ви пази и някой да ви чака, момчета. Бъдете здрави!”.

Още подобни новини:

Български тираджия публикува снимка от пътуването си във Франция и взриви мрежата. Само за часове постът му във Фейсбук е споделян от десетки.

Историята на Иван Гетов е затрогваща и показва колко е важно да бъдем човеци, независимо къде

Добър вечер! Днес следобед пристигнах в това селце ( във Франция ). Тук се намира фирмата, в която ще разтоварвам, но имам фиксиран час за утре и потърсих място за паркиране.

Настаних се в края на селото, съвсем близо до крайния квартал. Към 21.00ч от най близката къща излезе един мъж и дойде при мен (до камиона).

Добър вечер, как си и аз естествено: добър вечер, добре съм, а ти как си?

А той: след 10 минути ще е готова вечерята и ще ти донеса. Аз казвам: не мерси имам всичко, но той: не ще донеса.

След 10 минути донесе вечеря, която съм снимал!!!“


Още добри новини:

В Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия към УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ спасиха от ампутация млад мъж на 48-години със запушване на артериите на долния крайник, новооткрит захарен диабет и затлъстяване.

Пациентът е потърсил лекарска помощ, заради постоянни болки в крака, предизвикани от запушване на подколенните и стъпалните артерии на крака, като болките не са се повлиявали от никакви обезболяващи.

Успешно имплантираха изкуствено сърце по НЗОК на млад мъж в УМБАЛ Чирков Успешно имплантираха изкуствено сърце по НЗОК на млад мъж в УМБАЛ „Чирков“ Екипът на проф. д-р Димитър Петков от Клиниката по сърдечна хирургия към УМБАЛ “Чирков” имплантира успешно изкуствено сърце… Прочети повече По време на операцията се открива инфекция в мускулите на подбедрица, което допълнително усложнява лечебния процес.

За да се избегне ампутация и инвалидизация, съдовите хирурзи д-р Елица Димитрова, д-р Емил Хаджиев и д-р Мария Чакова правят сложна операция, състояща се в конструирането на автовенозен байпас от феморалната артерия до двете артерии на стъпалото, като по този начин заобикалят инфекцията и доставят кръвоток директно до най-малките артерии на стъпалото.

Следоперативното състояние на пациента е добро, с топли крайници, възстановено кръвоснабдяване на интервенирания крайник.

Предстои активна рехабилитация и проследяване, както и продължително лечение на подлежащата инфекция. През последните години, все повече зачестяват случаите на подобни заболявания при пациенти в по-млада възраст.

Влияние за това оказва нездравословният начин на живот, високото кръвно, захарният диабет и тютюнопушенето. Не на последно място, разбира се, стои и слабо застъпената профилактика на подобни заболявания, както и късното им и навременно диагностициране.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разговарях с една бездетна жена, която е на 70 години-Не съм раждала нарочно!-Разбрах дали съжалява за избора си
Next: Нaчaлник нa бoлницa се преоблякъл кaтo пpocяк, зa дa пpoвepявa кaк paбoти пepcoнaлa – Вижтe кaквo ce cлучилo

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.