Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • София е под блокада! Пред НС се готвят за война, протестиращи пристигат с автобуси от цялата страна
  • Новини

София е под блокада! Пред НС се готвят за война, протестиращи пристигат с автобуси от цялата страна

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
ksbnsbaskbaskbkasb.jpg

Цяла София ще бъде блокирана днес заради протест на профсъюзите от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“.

Заради това е препоръчително да избягвате пътуването с автомобил. Протестът започва още рано сутринта пред Народното събрание като двата синдиката са докарали за него и автобуси със свои симпатизанти.

Истинската блокада обаче ще настане по обяд, когато протестиращите тръгват на автошествие из столицата.

От 11:00 до 12:00 ч. демонстрантите ще се съберат пред сградата на Народното събрание, а след това ще преминат с автомобили през централни софийски булеварди и улици.

Не изпускай тези оферти:

В края на октомври двата синдиката представиха обща декларация с предложения за 13 мерки в ключовите сектори. Ръст на минималната работна заплата от 710 лв. на поне 850 лв. от 1 януари 2023 г. и увеличение с минимум 13% на всички работни заплати в частния и бюджетния сектор са сред предложенията на двата синдиката.

Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ и председател на стачния комитет, заяви за БТА, че социалното напрежение е изключително високо. В продължение на месец във всички предприятия, където има синдикални организация, хората настояват за преговори с директорите и собствениците, за да може чрез колективното трудово договаряне да се стигне до увеличение на заплащането, посочи той.

Капитанов каза, че още по време на предизборната кампания синдикатите са дали сигнал на партиите, че след конструирането на 48-ото Народно събрания ще очакват спешни решения на проблемите на хората. „Няма да даваме толеранс от 100 години“, коментира той.

„Имаме поредица от маркирани проблеми, които трябва да намерят своите решения и трябва да ги заявим пред властта“, каза за БТА президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов.

Той отправи критика към депутатите: „След като им трябваха три дни, за да изберат председател на Народното събрание, как да очаквам от тях загриженост за държавата“.

Заради заявката над 700 превозни средства да се включват в автошествието, се очаква движението в центъра на столицата от сутринта да бъде ограничено.

По данни на двата синдиката автошествието е с маршрут: площад „Народно събрание“– бул. „Цар Освободител“ – Орлов мост – бул. „Цариградско шосе“ –„Площад на авиацията“ (кръговото в близост до зала Арена Армеец“) – бул. „Цариградско шосе“ – Орлов мост – бул. “Евлоги и Христо Георгиеви“ – НДК – бул. „България“ – бул. „Акад. Иван Гешов“ – бул. „Цар Борис III” – площад “Руски паметник” – бул. „Ген. М.Д. Скобелев“ – ул. „Опълченска“ – бул. „Тодор Александров“ – площад „Независимост“ – площад „Атанас Буров“ – площад „Ал. Батенберг“ – бул. „Цар Освободител“ – ул. „15 ноември“ – площад „Св. Александър Невски“, където протестното автошествие ще приключи.

Държавният глава Румен Радев ще се срещне с ръководствата на КНСБ и КТ „Подкрепа“ от 14:00 часа на „Дондуков“ 2.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той не се примирил с тежката диагноза: 30 години по-късно искал да се похвали на лекарите, но тях вече ги нямало
Next: Жена остави чанта с пари в шкафче на магазин, а после изрева с пълен глас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.