Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фризьорка видя бездомник пред работата си – повика го вътре и го промени до неузнаваемост
  • Новини

Фризьорка видя бездомник пред работата си – повика го вътре и го промени до неузнаваемост

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
bezdasdasdasdasd.jpg

Понякога просто се нуждаем от малка промяна в живота си. Но тя изобщо не трябва да бъде драстична. Много може да се направи, като се промени, например, прическата или стила на обличане на човек.

В случая с Хосе Антонио , който живее в Испания, подобни неща не са приоритет. Той е бездомен и няма пари. Едва му стигат за храна, така че посещението при фризьора е приоритет на последно място. Но един ден фризьорката Салва Гарсия реши да промени облика на Хосе .

 

Не изпускай тези оферти:

Хосе Антонио преди работи като електротехник в Испания. Но когато изпада в дълбока депресия, той губи всичко, което има и се озовава на улицата.

Той живее като бездомник

Всеки ден мъжът купува храна за стотинки. Дните си прекарва в близост до паркинг.

Салва Гарсия работи близо до мястото, където пребивава Хосе. Жената има фризьорски салон там и често вижда бездомника да се разхожда навън.

Косата на мъжа е дълга и сплъстена, както и брадата му. Затова Салва решава да го изненада.

 

В резултат мъжът претърпява пълна трансформация

Той е живял там без дом в продължение на 25 години. Така че не е изненада, че косата и брадата му са загубили форма. Но сега е време за големи промени, наистина големи!

 

Записът улавя трансформацията на човека. Преди да седне на фризьорския стол, Хосе казва: „Нека щастието ми се усмихне за момент, за да мога да видя старото си аз за последен път“.

— Това наистина ли съм аз?

Когато се поглежда в огледалото, той започва да плаче. „О, Боже, това е невероятно! Това наистина ли съм аз? „Изглеждам съвсем различно, никой няма да ме познае, освен ако не им кажа кой съм“, възкликва той.

мъж трансформация

Човек, за когото животът не е бил лесен, този път е възнаграден от съдбата. Но може би най-хубавото е, че фризьорката го прави от състрадание към съседа си, без да изисква нищо в замяна. Междувременно Хосе вече не е бездомен и отново е започнал да живее.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кoткитe oткpивaт бoлecти и лeкувaт – Кoгaтo кoткaтa лягa въpху кpaкaтa-чoвeкът cтpaдa oт хипoтoния, кoгaтo лягa въpху глaвaтa
Next: Немска телевизия: Има 2 Българии, показаха истината за нашата държава

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.