Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицията в Перник издирва 8-годишно момченце, спешно е
  • Новини

Полицията в Перник издирва 8-годишно момченце, спешно е

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
aleksdetepernik.jpg

снимка община Перник

Полицията в Перник издирва 8-годишно момченце. То е изчезнало в района на Профилакториума в Перник, съобщиха от общината.

Местните власти призовават всеки, който има информация или е видял детето, да се свърже с полицията в града. Детето носи със себе си розова плюшена играчка.

Доброволци са се включили в издирването на момчето, но засега без успех. Те призовават всеки, който може, да се включи в търсенето, предаде Нова тв.

Не изпускай тези оферти:

‼️‼️‼️Малкият Александър е изчезнал в района на Профилакториума. Призоваваме веки, който има информация или е видял детето да се свърже с полицията в града. Детето е облечено със сив суитчер и носи със себе си розова плюшена играчка.‼️‼️‼️

Полиция и доброволци издирват момчето, но засега без успех. С падането на нощта търсенето става все по-трудно. Те призовават всеки, който може да се включи в издирването.

Хиляди жители на Перник, съседните села и София с дронове, високопроходими джипове, кучета и термокамери и се включиха в издирването на 12-годишния Александър Цветков, който следобед изчезна безследно в района на Профилакториума в миньорския град.

Момчето, което страда от тежка форма на аутизъм, не е вербално и трудно разбира говор, е било с баща си на разходка. Около 15.50 часа, докато родителят говори по телефона и се качил в колата, за да направи маневра, Александър изчезва. По думите на кмета на Перник Станислав Владимиров за съжаление бащата не е видял накъде отива детето му.

„Възможно е да е отишъл в гората край Профилакториума, но е възможно и да се е отправил към центъра на Перник“, допълни градоначалникът.

Момчето е високо около 150 см, облечено е със сив суичър и тъмни дънки. Носи в ръце розова плюшена играчка.

На терен са и десетки полицаи и жандармеристи, както и четири следови кучета. Проверява се не само боровата гора над Профилакториума, но и всички детски площадки, дворове, улици и открити обществени пространства в Перник. До момента обаче от момчето няма следа. По думите на Владимиров, това не е първият път, когато 12-годишният Алекс изчезва.

„Ангажирани са много сили на всички служби. Огромен периметър е покрит от жандармерия, от полиция, от пожарна… с кучета, с термокамери. Благодарен съм на хилядите, които се включиха и помогнаха да покрием, колкото се може по-голям периметър. За съжаление, до момента няма резултат. Досега винаги е бил намиран и всичко е приключвало добре, дано и сега да е така“, добави кметът на Перник.

Психотерапевти и специалисти, работещи с деца с аутизъм, посъветваха в социалните мрежи при издирването да не се вдига много шум, тъй като аутистите изпитват страх от звуци и силна светлина. Според експертите е по-вероятно момчето да не отговори на повикванията по име.

Местните власти призовават всеки, който има информация или е видял детето, да се свърже с полицията в града.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изповедта на един бездомен, която накара цяла България да замълчи
Next: Невероятна история от Одрин, мъж взе от земята паднало билетче

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.